Огромно желание или крачка на място

Методи Методиев

    Босна и Херцеговина (БиХ) е подписала Споразумение за стабилизиране и асоцииране (ССА) с Европейския съюз още през юни 2008 г., а също така и Търговско споразумение с Брюксел малко по-късно през същата година. Търговското споразумение се прилага в пълен обем, но ССА буксува на място и дори още не е влязло в сила, въпреки че е ратифицирано от всички страни членки, включително и от България. Къде се крие проблемът? Проблемът е в законодателната база на самата БиХ. Въпреки че са приети, все още не са влезли в сила и не се прилагат два важни за страната закони - Законът за държавната помощ и Законът за преброяването на населението (населението в Босна и Херцеговина не е преброявано още от преди гражданската война. Последното преброяване е извършено още през далечната 1991 г.). Съществува обаче и още един сериозен проблем - в разпоредбите на основополагащия закон на БиХ - нейната конституция, създадена въз основа на мирното Дейтънско споразумение от 1995 г., с което се слага край на гражданската война. В разпоредбите на същата тази конституция само представители на трите конститутивни народа в БиХ - сърби, бошняци и хървати, могат да се кандидатират и бъдат избирани на политически ръководни длъжности като например членове на Колективното президенство, за депутати и т.н. Босна е и осъдена от Международния съд по правата на човека заради тази разпоредба в конституцията й (т. нар. дело Сейдич - Финци). Поради тези основни причини и до момента Босна и Херцеговина не е подала и формално молба за членство в ЕС.
    Официално за комуникацията с Брюксел в Сараево е отговорен председателят на Съвета на министрите на БиХ, а ролята на Канцеларията за присъединяване на БиХ към ЕС, която е пряко подчинена на председателя, е чисто техническа и със съветодавна роля. Определено липсва координация по въпросите на европейската интеграция на държавно и ентитетско ниво, или генерално обобщено, няма държавен орган, който да извършва съгласуване на процеса по присъединяването на всички нива. Освен това Република Сръбска има желание самостоятелно да се движи по европейската писта и наскоро откри свое представителство в Брюксел, отделно от преставителството на БиХ към Европейската комисия. Но висшият служител на ЕК Пиер Мирел набързо охлади стремежа на Баня Лука, като ясно обясни, че присъединяването към ЕС е процес на държавно, а не на ентитетско ниво.
    Сараево, а наред с него и Белград, имат един сериозен междудържавен проблем, който е също трудно преодолимо препятствие по пътя им към членството в ЕС - двете държави все още не са делимитирали границата помежду си по река Дрина. А такива страни с нерешени гранични и териториални въпроси определено нямат място в европейското семейство...
    Определено обаче в Босна има и консенсус, и желание за членство в ЕС. Правят се и първите позитивни стъпки в тази насока. На първо място, ускорено върви процесът по синхронизирането на законодателството с европейското и всички закони, които се приемат, са в съответствие с европейските директиви. Предстои процесът да се прехвърли и за по-рано приетите законодателни и подзаконови актове. Наред с това всички юридически въпроси от държавен и междудържавен характер се съгласуват напълно и задължително с Канцеларията за присъединяване.
    Както казват в самата Канцелария, "комплексната" (всъщност твърде сложната) административно-управленска структура на БиХ е предпоставка за организирането на форуми от страна на Канцеларията, на които да се разяснява пътят на БиХ към членство. От Канцеларията гледат положително на нещата - Брюксел иска само да помогне, а работата на Сараево и Баня Лука е да си помогнат сами, разбира се, и с помощта на европейските предприсъединителни инструменти.
    Но дали това не е една безкрайна невъзможна мисия за Босна? Нещата са в ръцете на скоро формираното ново правителство и основно в ресора на сегашния министър-председател Векослав Беванда.