Въглищните централи в България ще могат да работят до 2038 г., но с лимити, забранява се изграждането на нови мощности, въвеждат се допълнителни правила за мониторинг и докладване на емисиите, както и механизми за по-строга интеграция в Европейската система за търговия с емисии (EU ETS). Това са основните промени в Закона за ограничаване изменението на климата, внесен от Министерския съвет, който беше одобрен окончателно миналата седмица на второ четене.
В него има и текстове, които касаят сектор "Енергетика" и предоговорения План за възстановяване и устойчивост. С приемането на Закона отпада задължителният график за поетапно извеждане на въглищни мощности от експлоатация, както беше в предишния вариант на ПВУ, но за вече съществуващите въглищни централи се въвежда таван на общите им емисии CO2.
От началото на 2026 г. всички ТЕЦ-ове на въглища в България заедно могат да изпускат максимум 10,9 млн. тона CO2 на година. Този таван ще се прилага до окончателното им извеждане от експлоатация. Новият лимит обаче няма да се гледа само за една година, а се смята средно аритметично за три години – съответната плюс двете предишни. Изчисляването на емисиите се извършва съгласно правилата за мониторинг, докладване и проверка по този закон във връзка с функционирането на Европейската система за търговия с емисии.
В Закона конкретно не се упоменава крайната дата за затварянето на ТЕЦ-овете 2038 г., което може и да бъде проблем за плащането по ПВУ, но тази дата остана и в новия вариант на предоговорения План за възстановяване, както и в Пътната карта за климатична неутралност.
Законът забранява и изграждането на нови въглищни централи.
С приетите промени страната поема ангажимент да постигне климатична неутралност до 2050 г., в съответствие с Парижкото споразумение и Европейския закон за климата. Основната промяна засяга системата за търговия с емисии (ЕСТЕ). Постепенно ще бъдат намалявани безплатните квоти за сектори с висок въглероден риск.