Опашата история

Има една история, която ми разказа дядо ми, възпитаник на Свищовската търговска гимназия, човек интелигентен, благороден и социалист от началото на ХХ в. Той бил помолен от приятели-съмишленици и става гарант с къщата, магазина и работилницата си за създаване на кооперация, а приятелите му теглят от банката парите, регистрират кооперацията, но вместо да развиват дейност, си правят къщи, предизвикват фалит на кооперацията. Банката взима имота на гаранта и дядо ми остава без нищо и заникъде за цял живот.
А ето и историята: случката става в Турската империя. Падишахът и един от големите търговци на кожа били близки приятели. Веднъж като си пиели кафето, падишахът забелязал, че приятелят му не е в предишното си настроение и го попитал да не е болен.
- Не съм болен - му казал търговецът. - Но годините са трудни, а е и лято, никой не купува кожи, в склада те залежават и се развалят, и от богат човек ставам все по-беден. А бедният човек не само, че зле живее, но и никой не го обича. Утре и ти няма да си пиеш кафето с мене и ще забравиш, че сме били приятели.
- Не бери грижа! Щом заедно си пием кафето, няма да си разваляме кефа и табиета! А кожи народът ще купува, и още как! - казал падишахът, взел хартия, натопил перодръжката си в мастилото и написал:
"ЗАПОВЕД
От утре всички верноподаници на империята се задължават да носят лисичи и овчи опашки на фесовете си."
Повикал падишахът чиновниците си, дал заповедта за разгласяване и продължили с търговеца на кожи да си пият кафето. А на другия ден пред магазина на търговеца се струпал неизчислим народ да си купува опашки. Само че търговецът не продавал опашки, а цели кожи.
- Който иска опашка, да си купи кожа и да си отреже от нея опашката.
Така за един ден търговецът продал всичките си залежали кожи на тия, които искали да си купят само опашки, търговията му разцъфтяла и станал най-богатия човек в империята.
Повече от половин век дядо ми не е на тоя свят, но защо ли тая приказка все по-често си я припомням, като плащам от великата си пенсия от 160 лв. и 98 стотинки всякакви "опашки" от надути сметки, данъци и такси за щяло и нещяло, за измислени и сменящи се разпоредби, за луксозни опаковки на нискокачествени стоки, за стъклен амбалаж, който не се приема обратно в магазините като преди, а културно трябва да го събирам разделно. За да подпомогна скъпото сметосъбиране, което ни държи в неизказана боклучарница, и за да се присъединя към всенародното подпомагане на  "Шише джам", цъфнало в градината на цъфналата и вързала българска индустрия.
Опашки и опашки! Гарантирали с най-чисто сърце Демокрацията, която е хубаво нещо, не подозирахме, че с регистрирането си демокрацията ни ще попадне в ръцете на предприемчиви съмишленици, които си направиха къщите, а ние - щем не щем, плащаме гаранцията. А те, за да не си развалят приятелствата и "кефа", ни заставят да си купуваме опашки. И то аргументирано и законно! Няма къде да мърдаш! И все някой те дърпа за опашката!
При това днешните "опашки" не са от овчи и лисичи кожи, а са одрани от собствената ни кожа.