Опит за реанимация

Печатането на пари по принцип не е атестация за добре водена финансова политика. Важно е обаче не само кой го прави, а къде ще влага този свеж ресурс и какви цели преследва. ЕЦБ от вчера предприе широкомащабна програма по количествени облекчения в отчаян опит да стимулира икономиката на еврозоната. Тя е на стойност 1.1 трилиона евро, като институцията  ще изкупува държавни облигации на стойност до 60 млрд. евро всеки месец до края на септември 2016 г. Идеята не е нова, тя бе лансирана от шефа на ЕЦБ Марио Драги преди повече от 2 години, когато той обеща да направи "каквото е необходимо", за да защити еврото, въпреки силната съпротива на Германия.
Целта на очаквания от европейския бизнес и банките ход е да се намалят лихвите по кредитирането на Стария континент. Това на свой ред би облекчило отпускането на повече и по-евтини заеми за фирмите, което пък ще доведе до раздвижване на икономиката.
Нека припомним, че досега "спасителните" планове за затънали от кризата държави, компании и банки, подчинени на строгите неолиберални рестрикции за рязане на разходи и затягане на коланите, се проваляха с гръм и трясък. Те затъваха все повече и повече заради заробващите скъпи кредити на МВФ, като вземането на поредния заем отиваше за погасяването само на лихвите по предишния.          
Трудно е да се каже отсега дали Драги ще успее със своя мащабен и смел план, който предприема. Дисбалансите в еврозоната са твърде големи, съжителството на Германия и Гърция го доказва. Възможно е еврото да се позасили и стабилизира, но дали ще е за постоянно или само временно - опасенията остават. Освен това повечето експерти определят хода му като полезен, но доста закъснял. И най-важното - никой вече не си прави илюзията, че оцеляването на общата валута с "пари от нищото" е възможно, без да се развива самата икономика, а оттам - да се вдигнат  потреблението и стандартът на живот на хората.