Оплескана работа

Срамно е, когато архитекти, инженери, строители, реставратори, скулптори, леяри и други експерти се изправят един срещу друг и влизат в истинска битка, за да свършат нещо добро. Срамно е, когато въпросните специалисти крещят в медии кардинално различни, противоречащи си, позиции по един и същи въпрос за значим и знаков паметник, какъвто е този на Цар Освободител. Срамно е, когато по този начин демонстрират, че или нищо не са научили в университета и в практиката си, или вече са забравили какви са правилата, по които се работи експертно и квалифицирано за опазването на ценностите на България. Срамно е, че когато се появят многоцифрените суми, се забравят всякакви етични принципи и професионални норми.
Фактът, че частен инвеститор е предоставил без никакви изисквания и претенции огромна сума за възстановяване и обновление на паметник, поставен в центъра на столицата, би трябвало да се асоциира с чувства като благодарност, удовлетвореност и задоволство. Дори с облекчение, че няма да се налага държавата или общината да отделя от бюджета си пари за благородно дело. Вместо това, типично по български, дарителският акт вече се свързва със скандал, вандализъм, непрофесионализъм, безстопанственост. С други думи - пак оплескахме работата. Показахме, че хроничната липса на достатъчно средства за една или друга дейност съвсем не е единственото условие, за да не може да се осъществи един проект успешно. Напротив - дори когато се дават седемцифрени суми, полезното дело може да се свали в калта и да се стъпче.
Настървени, гладни или просто забравили що е професионализъм, спорещите експерти си намериха истинска конкуренция. И то в лицето на столичния кмет. Крайно време беше и Фандъкова да вземе отношение по скандала, по който бе безмълвна страна. Направи го по забележителен начин, като с изказването си за "компрометираните връзки между постамента и фигурите" успя да впечатли дори специалистите по реставриране на паметници. Е, щом и тя се намеси така компетентно в спора, можем да очакваме, че нивото на битката скоро ще удари дъното. На позора.
Проверката, назначена постфактум от стопанина на паметника - столичното кметство, може би ще се окаже съвсем закъсняла, но по-важно е да открие има ли виновни за осакатяването на автентичността на монумента. Да разбере дали цялата работа по паметника досега не е била една престъпна импровизация, извършена набързо и на парче. С цел да се усвоят колкото се може повече пари, преди дарителят да е прозрял некомпетентността и разрушителната сила на държавата ни. И дано дотогава, след краката на коня да не си отиде и главата от царя.