Още едно училище си отиде тихо

Още едно българско училище изчезна от картата на страната. Отиде в небитието тихомълком, без съпротива, без шум, без да разбере никой, освен живеещите около него. 142 години, след като в него влизат първите му ученици, то вече е безмълвно. 

Това училище не е в далечно планинско село, както сме свикнали, а само на десетина километра от центъра на София, в рамките на Столичната община. Преди седмица част от общинските съветници гласуваха за закриването на 155-о ОУ "Св.Св. Кирил и Методий" в с. Кривина. Предложението за хлопването на вратите бе развито в няколко кратки абзаца от директорката на школото Надя Николова и кмета на район "Панчарево" Димитър Сичанов. От докладните им става ясно, че за тази учебна година в първи клас не е записано нито едно дете, а останалите били пренасочени към училищата в близките села Казичене, Нови хан, Бусманци и столични квартали. 

Драстичното намаляване на децата започва след закриването на детската градина, която е в двора на самото училище. Децата от нея са пренасочени в забавачка в Казичене, което води до естественото им преминаване към близкото училище там. Така, докато преди няколко години 155-о ОУ е пълно с над 100 деца, 2016/2017 г. е нулева за І, ІV и V клас, следващата година остава с празни V и VІ клас, а през тази става ясно, че липсват деца за І, VІ и VІІ клас. "Нито жителите на с. Кривина, нито 155-о ОУ с неговата вековна история, заслужават такава съдба, но реалността е такава", заключава в докладната си директорката Николова. 

Хронологията на западането на малкото старо полуселско, полустолично училище е пределно ясна. Въпросът е кой и защо допусна този край. И нямаше ли начини село с 1500 жители, на един хвърлей от столицата, да запази училището и детската си градина и да не се стига до срамния финал. Тези въпроси зададе на последното заседание на СОС общинският съветник от БСП Николай Николов, който обвини управляващите, че ще останат в историята с още един "видим резултат" - закриване на училище в Столичната община. "Ако просто няма деца, означава ли, че демографската криза е ударила и София и постепенно ще започнат да изчезват села около столицата", пита още той. Николов недоумява как е възможно да има база, която е в добро състояние; учители, които обръщат персонално внимание на учениците; извънкласни активности и клубове; рекорден бюджет на общината от 1,5 млрд. лв. и в същото време да се закрива основно училище.

Николов припомни пример от Япония, където в продължение на 3 години японското правителство и тамошните железопътни компании са отказвали да закрият една гара на о. Хокайдо, въпреки че имала само един пътник. Момиче, което е трябвало да пътува с влака всеки ден, за да стигне до училището си. Гарата е работила, докато момичето е завършило образованието си! У нас обаче училищата не работят на този принцип. Нито стоят отворени заради шепа деца, нито се търсят начини за привличане на нови ученици. Процесите са оставени на самотек - "елитни" школа се търсят от родители от всички краища на града и се пръскат по шевовете, непопулярни училища се изпразват, а мерките са само палиативни. И така храмовете на просвещението изчезват един след друг.