ОССЕ има нужда от реформи

След 11-годишно прекъсване Казахстан стана домакин на Седмата среща на ОССЕ въпреки опасенията и коментарите, че състоянието на човешките права в страната я правят неподходяща. В навечерието на форума дипломати предупредиха, че може дори да не се стигне до издаване на официално комюнике.
Срещата на трансатлантическата организация за сигурност, която има за цел да предотвратява и прекратява конфликти в Европа и в бившия СССР, започна с едни от най-усилените мерки за сигурност, виждани при подобна среща в региона. Световни лидери, включващи държавния секретар на САЩ Хилъри Клинтън, германския канцлер Ангела Меркел и руския президент Дмитрий Медведев, ще се опитат да засилят ролята на организацията на първата й среща на върха от срещата в Истанбул през 1999. На срещата присъства и българският президент Георги Първанов.
Припомняме, че в момента в ОССЕ участват 56 държави (всички европейски държави, включително държавите от бившия СССР, както и САЩ и Канада). По брой на участници и териториален обхват от 48,851 млн. кв. км ОССЕ се смята за най-голямата регионална организация с компетенции в областта на сигурността, която обхваща евроатлантическата и евроазиатската общност.
"Тази среща на върха е знак за възраждането на организацията", заяви президентът на Казахстан Нурсултан Назарбаев при откриването на срещата. Той призова за създаването на единно пространство за сигурност, обхващащо "Атлантическия, Тихия, Арктическия и Индийския океан". В началото на XXI век източниците на най-опасните заплахи и предизвикателства за стабилността на европейския континент се оказаха извън неговите предели. И затова 43-те държави-членки на ОССЕ са въвлечени в проблемния възел Афганистан", подчерта Назарбаев.
Генералният секретар на ООН Бан Ки-мун, който също е в Астана, заяви, че световната организация приветства възможността ОССЕ да се включи по-активно в оказването на помощ на Афганистан. ООН на свой ред смята да започне в началото на идната година регионална програма от действия за Афганистан и съседните му страни. Целта е да се укрепи трансграничното сътрудничество, допълни той.
В своето всъпително изказване руският президент Дмитрий Медведев каза, че е необходимо да бъдат разработени единни принципи за уреждане на конфликтите в пространството на ОССЕ, към които винаги да се придържа, при всички кризисни ситуации, а не само в някакви "избирателни случаи". Сред принципите, към които ОССЕ трябва да се придържа, Медведев изброи неприлагането на сила, постигането на съгласие между страните в конфликта, зачитането на съгласуваните формати за преговори и миротворчество, гарантирането на гражданските права на населението, озовало се в зоната на конфликта.
Държавният секретар на САЩ Хилари Клинтън се присъедини към призивите за съживяване на сътрудничеството между 56-те страни-членки, като настоя за по-конкретна "рамка на действие" на срещата в Астана. "Ние искаме не само силен документ, утвърждаващ идеалите, но и рамка за действие, обърната към бъдещето и предвиждаща конкретни мерки за защита на сигурността във всичките й измерения", подчерта американският първи дипломат.
България подкрепя по-нататъшното разширяване на ангажимента и подкрепата на ОССЕ за Афганистан при тясно сътрудничество с другите международни организации, заяви българският президент Георги Първанов. Той отбеляза също, че отклонението от изпълнението на определени ангажименти и различията в подходите към сигурността са създали дефицит на доверие, който се е отразил върху способността на организацията да посреща заплахите към сигурността. Според българския президент е необходимо да бъде засилен потенциалът на ОССЕ за реакция на всички етапи от развитието на конфликтите - от ранното предупреждение и предотвратяване до следконфликтното възстановяване.