14 Юли 2020вторник16:31 ч.

От другата страна

Суперсъдията Балтасар Гарсон вече е суперподсъдим

/ брой: 24

автор:Калина Йотова

visibility 1271

Почти тридесет и седем години след смъртта на генерал Франсиско Франко в Испания най-накрая има подсъдим за престъпленията на франкисткия режим. По ирония на съдбата това е съдията, станал известен с процесите си срещу заподозрени за геноцид, престъпления срещу човечеството, военни престъпления и мъчения...в други страни. Съдия Балтасар Гарсон се сдоби със звездния си ореол, когато през октомври 1998 г. издаде международна заповед за арест на бившия чилийски диктатор генерал Аугусто Пиночет заради убийствата и изтезанията на испански граждани в Чили. Битките му срещу експремиера Фелипе Гонсалес и разтурването на наказателните антитерористични групи, срещу злоупотребите на десния лидер и евродепутат Силвио Берлускони и атаките на "Ал Кайда" и Осама бен Ладен го превръщат в най-известния и най-оспорван магистрат в света. Разобличаването на жестокостите на военните в Аржентина, Гватемала и други латиноамерикански диктатури, опозицията на Гарсон срещу нахлуването в Ирак през 2003 г. и заслугите му в борбата срещу тероризма и корупцията му спечелиха врагове навсякъде. Затова днес магистратът е от другата страна, принуден да защитава своята невинност.

Пред сградата на Върховния съд се събраха стотици роднини на жертви на франкизма и поддръжници на магистрата, които скандираха: "Справедливост!" и "Приятелю Гарсон, народът е с теб!"

Съдебна хроника

От миналата седмица петдесет и шестгодишният Гарсон е подсъдим в два процеса. Всъщност във Върховния съд на Испания са постъпили три обвинения срещу него. Първото, отложено за неопределено време, е по повод на хонорарите, получени за няколко конференции в Ню Йорк под патронажа на банка "Сантандер". Второто - заради нареждането му да се подслушват телефони в рамките на аферата "Гюртел". Третото, и основно, обвинение е свързано с неговите разследвания за престъпленията на франкизма и превишаване на служебните правомощия. По-конкретно заради нареждането за разследване на изчезването на 114 000 души по време на гражданската война в Испания (1936-1939 г.) и последвалата диктатура. По този начин съдията е нарушил гласуваната от испанския парламент амнистия през 1977 г. Амнистията се основава на неписан "Пакт на забравата", който се смятал за необходим за осъществяването на национално помирение и мирен преход към демокрация. Гарсон обаче възразява, че престъпленията, свързани с изчезналите цивилни, не могат да бъдат обхванати от амнистия. Той се обосновава, че по същество това са престъпления срещу човечеството, за които няма давност, а изчезналите лица, погребани в масови гробове, никога не са били открити и идентифицирани.
В другия процес, делото "Гюртел" за незаконно подслушване на телефонни разговори, обвиненията срещу Гарсон имат връзка с корупционна схема, включваща предприемачи и политици от консервативната Народна партия на премиера Мариано Рахой. Разследването носи кодово название "Гюртел" (на немски - колан), защото главният заподозрян е бизнесменът Франсиско Кореа (corea на испански също е колан). Според констатациите на екипа на Гарсон, политици от Народната партия са предоставяли на предприемачи на регионално и общинско ниво изгодни договори в замяна на подкупи. Гарсон е разпоредил да бъдат подслушвани разговорите между неколцина от арестуваните заподозрени и техните адвокати, за да се установи дали адвокатите са замесени в корупционната схема. Това дело срещу Балтасар Гарсон е по жалба на един адвокат и трима от заподозрените по случая "Гюртел" с мотива, че съдията е нарушил конституционните им права.
Самият Гарсон ще се яви да свидетелства във вторник, 31 януари. Делото за франкизма бе заведено от две десни организации, макар прокуратурата да смята, че Гарсон не е извършил нищо лошо и трябва да бъде оневинен. В испанския наказателен кодекс е предвидена възможност частни лица да заведат наказателно дело срещу някого, дори обвинението да не е съгласно. След като Гарсон даде показания, се очаква защитата да разпита като свидетели хора, изгубили близките си от милициите на Франко. По двете дела срещу него Гарсон рискува да получи забрана до 20 години да упражнява професията си, което ще сложи край на кариерата му.

Дразнителят на магистратите

Името на Гарсон е синоним на съдия, който дразни по-дискретните си колеги от години. Сигурно затова някои от защитниците му твърдят, че сегашните съдебни битки са породени от дълбока антипатия, а не от идеологически сблъсък. За враговете му Гарсон е политически мотивиран, когато започва разследването. Според привържениците на "културата на прикриването" той е отворил стари рани. Обвиняват го, че упорства, макар хората с различни политически убеждения в Испания вече да са преодолели режима и продължили напред.
Поддръжниците на съдията обаче не искат да се забравя миналото, нито да се заличават престъпленията на диктатурата. Те жадуват събитията да се припомнят и днес в демократична Испания и настояват за морално обезщетение на жертвите, за колективното право да пазят спомена.
Миналата седмица прокуратурата към испанския Върховен съд поиска да бъде закрит казусът с обвинението, свързано с франкизма, като до голяма степен си послужи с аргументацията на защитата на магистрата. Правозащитни организации скочиха, че делата са безпрецедентни за испански съд. Делото във Върховния съд на Испания е заплаха за човешките права и независимостта на съдебната власт, алармираха от "Амнести интернешънъл". Почитателите на Гарсон, сред които правозащитници от Европа и Латинска Америка, смятат, че той е жертва на "лов на вещици". Членовете на движението в подкрепа на Гарсон депозираха в съда документ, с който настояват за оставките на съдиите по делото. Те призоваха за "истина, правосъдие и почитане на паметта" на жертвите на Франко.
"Той е обвинен, че разследва случая, следвайки принципите, към които се е придържал в Аржентина и Чили, довели до международни заповеди за арест на Пиночет. Гарсон приложи същите принципи и в това дело, но когато ние преразглеждаме собствената си история, нашата собствена диктатура - Гарсон се оказва обвинен в злоупотреба с власт", коментира Долорес Делгадо, прокурор от Националния съд. "Никога досега в историята на Испания или Европа не е имало гражданско движение в подкрепа на съдия, преследван от собствените си колеги. Това е безпрецедентен случай, който бележи нов демократичен преход", смята Карлос Хименес Виярехо, бивш прокурор по антикорупционни дела.

Политическият мотив

И все пак най-символичното обвинение срещу Гарсон носи ясен политически мотив. Той е под прицела на няколко крайнодесни движения - "Чисти ръце", Испанската фаланга и асоциацията "Свобода и равенство", които го обвиняват в "недобросъвестност" при изпълнение на служебните задължения. Вината му се състои в това, че е приел да има разследване по молба на семействата на изчезнали лица с ясното съзнание, че този въпрос не е в компетенциите му - въпросните престъпления са оправдани от закона за амнистията (1977 г.) и поради изтеклата давност - изминали са над седемдесет години от събитията.
"Той е като тумор в испанската правосъдна система, защото се подигра с престижа на останалите магистрати. Гарсон парадира с процеса срещу Пиночет, големее се заради обвиненията срещу зверствата на военната хунта в Аржентина, а след това се зае и с Франко. Смята се за суперсъдия, за най-прекрасния човек на света. Неговото престъпление е злоупотреба с власт и това ще е неговият край", заканва се основателят на "Чисти ръце" Мигел Бенад. "Помислете колко гротескно е всичко това. Той поиска смъртния акт на ген. Франко! Това е повече от смешно. Това е дело за личната суета, за възползване с влияние на човек с високо обществено положение. Един съдия не може да грее от екрана, да става известен и да му се възхищават. Един съдия трябва да прави едно-единствено нещо - да прилага закона. Гарсон е особен съдия, който прави странни неща, но този път попадна в собствения си капан", отсича  Алехо Видал-Куадрас, член на ЕП от Групата на Европейската народна партия (християндемократи). И дори в началото това да не е политическа кампания, а дан към историческата памет, с откриването на нови и нови масови гробове прескача искрата на политическите дебати. "Испанският народ не иска да гледа в миналото, да повтаря отминали битки. Да оставим историята на историците и да не забъркваме политически битки заради това. Нека не отваряме гробовете и да не се замеряме със скелети", категоричен е бившият испански премиер Хосе Мария Аснар.
Днес шумът около опозореното ляво правителство на Фелипе Гонсалес е затихнал, а версиите, че през 1996 г. някогашният му съратник Балтасар Гарсон е купен от дясната Народна партия, изглеждат забравени. Противниците на Гарсон не пропускат да го разнищят и за неетичното му поведение и твърденията, че е получил $302 000 от най-голямата испанска банка "Сантандер" като спонсорство на курсове, които е организирал в Нюйоркския университет през 2005 и 2006 г. Припомнят, че в замяна на това той след време решил да не разглежда жалба, подадена срещу председателя на банката Емилио Ботин и други нейни ръководители.
В едно от редките си изявления пред медиите преди две години Гарсон е пестелив, но категоричен: "Ще продължа, така, както умея, да работя за справедливостта. Аз съм невинен и ще го покажа". Наскоро човекът, който се гмурна в една от най-чувствителните теми за съвременна Испания, заяви: "Наистина се надявам справедливостта да възтържествува, но смятам, че въпросът е предрешен. Присъдата при всяко положение ще е виновен. Това се е случвало много пъти. Когато някой съдия стане неудобен, защото разследва наркотрафика, организираната престъпност, мафията и т.н. - първо започват атаките. След това го дискредитират, а когато всичко друго се провали - ако става въпрос за криминална организация - и го убиват. Не казвам, че ще ме убият, но със сигурност целят моята професионална смърт".

ЕЦБ определи допустимите отклонения в курса лев/евро

автор:Дума

visibility 527

/ брой: 132

Без такса смет за закъсали фирми

автор:Дума

visibility 204

/ брой: 132

Близо 30% е сривът в износа извън ЕС

автор:Дума

visibility 184

/ брой: 132

За "отслабването" на един вирус

автор:Аида Паникян

visibility 334

/ брой: 132

Датата

автор:Дума

visibility 217

/ брой: 132

Държавата на "Големите птици"

автор:Ина Михайлова

visibility 2224

/ брой: 131

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ