От закон на закон, до парафа на Вежди

Не, не става дума за "демократичната" мода да се събарят исторически паметници и да се оплескват с боя, да се рушат и оскверняват от развилнелите се протестъри и хунвейбини. Думата ни е за продължаващата неразбория около това кой кога и защо издига нови паметници или сваля стари, които не му харесват по една или друга причина.
В това отношение вече сме на път да задминем древния римски обичай "Damnatio memoriae". Но дори и някогашните римляни са били къде по-скромни в своите улични изстъпления. Те са подменяли само главата в статуята на предишния владетел с тази на новия, докато днес ние рушим всичко докрай, докато не остане и следа от  паметника, който не ни харесва.
Думата ни е за "реда" (или по-точно за липсата на ред!) при изработването, поставянето и демонтирането на паметници. Засега пътят за поставяне на нов паметник (или демонтиране на стар) е така "овъртян", че трудно може да се разбере кой отговаря за съдбата на историческите монументи. Ако някоя инициативна група от граждани (или гражданин) решат да "обезсмъртят" (или низвергнат) някоя историческа личност, те правят предложение до съответния общински съвет. Той пък, ако го приеме, го съгласува с министъра на културата, а министърът - със Специализирания експертен съвет към МК.
Дълга и сложна бюрократична процедура, при която понякога (ако не винаги) се намесват политически пристрастия и интереси. Абсурдно е един министър, колкото и компетентен да е той, да решава коя историческа личност заслужава (и коя не) да бъде поставена в пантеона на нацията; чий паметник да бъде запазен или запратен на бунището на историята.
За да спре тази самодейност, е необходимо "последната дума" да принадлежи не на министъра на културата, а на Специализирания експертен съвет, който да премине от МК към комисията по културата и медиите на Народното събрание. Този съвет може да утвърди и съответния регистър на най-значимите личности и събития, които заслужават да бъдат част от историческата памет на нацията. Останалото е бюрокрация и управленска халтура. Баста!