Отчайваща безпомощност

Седмици наред властта у нас демонстрира завидна йезуитщина и отчайваща безпомощност по казуса с "подпорния хотел" в Алепу. Институциите си прехвърлят топката една на друга. Обясненията им граничат с профанщина, сякаш хората са идиоти и не разбират за какво иде реч, а строителството върви. Дори твърдото обещание на Борисов, че от "тези кутийки там ще стане едно прекрасно местообитание на птички", омекна като асфалт на слънце, след като се видя, че никой не е в състояние да спре местния феодален произвол. 

Стигна се дотам, че дори министърът на околната среда клекна и на практика се отказа публично от ресора, за който трябва да отговаря и защитава - екологията. "Няма да спра проекта. Знам, че това ви е меракът на всички - да ходя като една екологична бухалка. Не ми прилича на защитна стена, предполагам, че ще има отпред и хотел, много хубав хотел". Това са точните думи на Ревизоро пред журналисти в Бургас. Ден по-късно, в парламента в София обаче (стр. 3), подвил опашка, същият влезе в обяснителен режим, след като бе атакуван и му бе поискана оставката.

В типичен стил на вече обигран кадър на Борисов той се заоплаква как "БСП спекулират с мои думи за Алепу, вадят ги от контекста и ме противопоставят на премиера". Не бил казвал, че на Алепу се строи хотел. Всичко, което бил видял, е по телевизията...

За един страхлив чиновник няма по-голям ужас от това да бъде "противопоставен на премиера". За "контекста", че нямало да спира строежа, и за арния хотел обаче трябва да се сърди на собствената си глупост. Но явно и това не помага особено. Защото, вместо да си свърши работата и да даде компетентно становище на екоминистър, се прави на ударен. Не било редно във вече започнато производство за Алепу да дава мнения в каквато и да е посока. А за какво въобще си на този пост тогава?

Не е ли трагедия, че докараха нещата дотам - да няма държавна инстанция, която да установи за какъв вид строителство е издадено строителното разрешение. Още по-лошото е, че на практика липсва пълен контрол от страна на държавата за изпълнението или промените, направени в проекта. За да се стигне до парадокса не друг, а съдът да се произнася какво се строи на Алепу и дали строежът е законен.

После реват защо българите предпочитат Гърция, а не родното Бетономорие. Заради цялото това безхаберие, облечено във власт.