Отиде си Първан Стефанов

След тежко и мъчително боледуване почина известният поет и преводач, драматург Първан Стефанов. Роден на 31 януари 1931 г., той изминава пътя на изявения български творец и интелектуалец. През 1952 г. завършва славянска филология в Софийския университет, след което за кратко време е учител, по-късно - редактор във в. "Народна младеж" и сп. "Младеж" (1953-1960), в Българска кинематография, в издателствата "Български писател" (1967) и "Народна младеж" (1972).
Автор е на повече от 20 поетични книги, сред които "Соколови пера" (1956), "Пътуване към усмивката" (1964), "Диагноза" (1982), "Лирика" (1986), "Насрещно време и други стихотворения" (2005) и др. Заедно със съпругата си Надежда Драгова пише пиесите "Еретици" (1968), "Между два изстрела" (1969), "Мечтател безумен" (1972), "Дипломати" (1973) и др. Негови преводи на стихове от Сергей Есенин, Валерий Брюсов, Константи Галчински, Карол Войтила, Тадеуш Ружевич, Десанка Максимович и др. излизат в самостоятелни издания на български език.
Със своя живот и творчество Първан Стефанов оставя пример за духовна изява, доброта и интелектуална извисеност. Мир на праха му!