Отново и отново

Въпросът ще видим ли партия на Румен Радев на политическия терен, ще получи своя отговор до няколко дни. Но, както винаги, това изобщо не е най-важният проблем, независимо че от години обществото ни се дави само в него. Всъщност голямото неизвестно не е дали ще имаме нещо "ново" на хоризонта, а какви са политическата му визия и платформа. 
Ето ви само два казуса, които висят с разтърсваща сила пред България. В края на март изтичат удължителните процедури по бюджета. Страната ще се окаже в предизборна кампания, със служебен кабинет и без да знае какво да прави занапред. Да, парламентът е постоянно действащ, но това не означава, че някой е очертал нова идея какъв да е първият бюджет в евро.
Драмата с Гренландия - датският остров се превръща в катастрофа за ЕС. Съюзът така и не дава отговор какво прави със своя основен съюзник САЩ и неговите териториални претенции. Каква е позицията на България? Какво ще прави тя в подобна ситуация?
Всеки път, без изключение, страната ни се интересува от новите проекти, но не и от техните идеи. Всичко опира до харизма и  личност, а не до същностните политики и нови идеи. Заради това винаги се стига до огромно разочарование, с което политическата ни система е бременна. Новите партии се свеждат само до имидж, а не до политически програми. И резултатът е един и същ. Отново и отново.