06 Декември 2019петък09:48 ч.

Напред и назад

Отново сме в примката на двойното време

Не е ясно дали местенето на стрелките трябва да бъде отменено и дали то оказва негативен ефект върху здравето

/ брой: 215

автор:Юлия Кулинска

visibility 369

Преди десетина дни българите отново се оказахме в примката на двойното време. И отново местихме стрелките на часовниците си с един час назад, връщайки се към астрономическото време. У нас така и не се проведоха дебати за смяната на времето, независимо че още преди година Европейската комисия (ЕК) даде възможност на страните членки сами да решават този проблем. Преговорите за прекратяване на сезонната смяна на часовото време са в застой в Съвета на ЕС. Засега ЕК не може да посочи срок за приемането на решение. Предвижда се, ако държавите от ЕС постигнат напредък в преговорите, да прехвърлят въпроса към новия Европейски парламент, който по принцип е съгласен с първоначалното предложение на комисарите смяната на часовника да спре. Едва когато това решение е взето, ще се пристъпи към очертаването на новите часови зони, защото някои страни членки ще предпочетат да запазят "завинаги" астрономическото часово време, докато други ще изберат "лятното".

Дебати в Брюксел

До дебатите в Брюксел се стигна, след като граждански инициативи изразиха загриженост по повод практиката часовниците да се превъртат с час напред и назад през март и октомври. Около 70 евродепутати обявиха, че готвят резолюция за отмяна на лятното време. По време на дебатите в ЕП в Страсбург те съобщиха, че 73% от германците не искат да преместват стрелките два пъти годишно. Индрек Таранд от групата на "Зелените" дори призова Европа да спре играта с часовниците, защото това означава движение срещу природата.

Според различни проучвания няма категорично заключение за това дали смяната на времето е по-добре да бъде отменена, но всички признават някои негативни ефекти върху здравето. Изборът на отделните държави бе определен с допитвания, които показаха, че българите биха предпочели постоянно "лятно" часово време. Ако жителите на други страни предпочетат "зимно", часовата разлика между България и тях би се увеличила от един час, както е сега, на два часа.

Двойното време е въведено у нас на 1 април 1979 г., а 21 години по-късно правителството промени остарелите постановления на МС. Смяната на часовете е система, въведена за спестяване на разходи за осветление чрез увеличаване на използването на дневна светлина. При нея официално прилаганото време се измества обикновено с 1 час по-напред от астрономическото време, като остава така за пролетните и летните месеци. С това се цели подсигуряване на по-добро съвпадане на часовете от светлата част на денонощието и активните часове за работа. Директивата на ЕК за въвеждане на лятно часово време е от 2000 г.

Бащи на идеята

за смяна на времето са новозеландският учен Джордж Върнън Хъдсън и британският строител Уилям Уилет. През 1895 г. Хъдсън представя доклад пред Философското дружество в Уелингтън. В него той предлага стрелките на часовника да се местят с 2 часа през октомври и да се връщат с толкова през март, но идеята никога не бива реализирана. 10 години по-късно независимо от Хъдсън британецът Уилет предлага часовниците да се местят с 20 минути напред всяка от четирите недели на април и да се връщат назад със същите минути всяка от четирите недели на септември или 8 пъти за година. Уилет представя през 1909 година законопроект за пестене на дневната светлина в британския парламент, но той така и не става закон.

Въпреки че модерното лятно часово време се използва само от около 100 години, е известно, че древните цивилизации също имали подобни практики. Римските водни часовници например са използвали различни скали за различните месеци на годината, координирайки графиците си със Слънцето.

Идеята за смяна на времето се появява в Британската империя още в края на XIX век. Мнозина са чували, че тя се е породила от желанието на определени държави да се спестява електроенергия. Всъщност историята е малко по-различна. Въвеждането на лятно часово време е възникнало спонтанно и без някаква предварителна сериозна подготовка за това. Идеята хрумва на Бенджамин Франклин, един от бащите на Декларацията за независимост на САЩ. През 1784 г. той пише писмо до редактор на вестника "Парижки журнал" и предлага на французите да стават и да си лягат по-рано. Идеята му се реализира от германското правителство по време на Първата световна война в периода 30 април - 1 октомври 1916 г. Великобритания е втората държава, която в началото въвежда лятно часово време от 21 май до 1 октомври 1916 г., а по-късно и Франция се включва в системата.

В същото време в Лондон млад англичанин, страдащ от безсъние, направил почти същото откритие. Той се запитал какво може да се направи, за да се спести от восъка. Така се родила идеята за смяната на стелките. През 70-те и 80-те години на миналия век се появява и твърдението, че корекцията на времето спестява много електроенергия, както и други ресурси.

Отказ на държави 

В последните десетилетия много държави се отказват от използването на лятното часово време. Сред тях са Казахстан, Киргизстан, Ирак, Пакистан, Бангладеш и Грузия, Армения, Русия, Египет и Азербайджан. Преди две години Литва заяви, че ще поиска от ЕС да отмени закона за смяна на часовото време, защото за повечето хора е неприятно два пъти в годината да трябва да местят стрелките на часовниците си. Поляците също не искат да въртят стрелките на часовника. По-рано и Финландия призова ЕС да се откаже от лятното часово време. От българската страна няма официална позиция.

Досега у нас не е правена оценка на въздействието от смяната на времето. Началото на подобна дискусия трябва да тръгне от областите, върху които има отражение местенето на стрелките. Това са транспорт, енергетика, здравеопазване, социални отношения, селско стопанство, туризъм, околна среда, икономика и финанси.

Най-застрашени от смяната

на времето са сърдечно болните, но дори при хората, които не страдат от хипертония, не е изключено да се появят проблеми с кръвното налягане. Местенето на стрелките може да е причина да не сте достатъчно съсредоточени на работното място или да сте прекалено раздразнителни заради настройването на организма към новия ритъм.

През нощта организмът ни произвежда хормона мелатонин, наричан хормон на дълголетието. Пикът за това е около 2-3 ч. през нощта. Смяната на времето влияе негативно върху производството му, а това рефлектира върху целия организъм. Имунитетът намалява. Стресът се повишава сериозно. Има данни, които сочат, че инфарктите и инсултите се увеличават с почти 50%. След тази смяна хората страдат от недоспиване, умора, разконцентрираност, раздразнителност, отпадналост, чувство за дезориентация. Трудовите злополуки са много повече от обичайното. Психичните разстройства се изострят.

По-чувствителни към смяната на времето са децата, по-възрастните и хората с хронични заболявания. Повечето от нас обаче се пригаждат към промените в рамките на един месец. По данни на Световната здравна организация смяната с лятното часово време предизвиква безсъние при 40-45% от населението на Европа, включително и България.

Двойното време принуждава влакове да останат за един час на някоя гара, за да влязат в разписание. Данните на електроразпределителните дружества сочат, че икономията, която идва от лятното часово време, е минимална. 

В дните след превъртането на часовниците повикванията към Спешна помощ нарастват с 12%, самоубийствата - с 66%, а инфарктите - със 75%. Като почти 3/4 от работещите са по-непродуктивни заради недоспиване, твърдят експерти.

Дали и кога ще се измъкнем от хватката на двойното време, ще покаже самото време. И... добрата воля на политиците, разбира се.

Никулден е, празнуват моряци и банкери

автор:Дума

visibility 6

От трети опит : Партийната субсидия става 8 лева

автор:Дума

visibility 575

Патриотите уговарят ГЕРБ да подкрепят 8 лева субсидия

автор:Дума

visibility 219

Половината от новите висшисти са продавачи

автор:Велиана Христова

visibility 187

/ брой: 235

Бедност заплашва развития свят

автор:Дума

visibility 165

/ брой: 235

Национална стачка блокира Франция

автор:Дума

visibility 108

/ брой: 235

Алпите били база за руския шпионаж в Европа

автор:Дума

visibility 134

/ брой: 235

Кратки новини

автор:Дума

visibility 114

/ брой: 235

Боко ТВ

автор:Велислава Дърева

visibility 270

/ брой: 235

В България се имитира борба срещу корупцията

автор:Дума

visibility 133

/ брой: 235

Животът на един "шпионин"

visibility 153

/ брой: 235

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ