Па-па-гали

Славчо Кънчев*

"Да знаеш много и да не се представяш за знаещ е нравствено величие. Да знаеш малко и да се представяш за знаещ е болест. Само когато разберем тази болест, ние можем да се избавим от нея."
Лао Цзъ (ІV в. пр. н. е.) - древнокитайски философ, създател на школата на даоизма

Като "лоялен член" на Северноатлантическия пакт България взе участие в операциите на "Коалицията на желаещите" в Афганистан, като изпрати там свой военен контингент.
Преди това, отново водени от "чувство за солидарност" към новия голям брат отвъд Атлантическия океан, българските власти осигуриха присъствието на военен контингент и в Ирак.
Какво пък, нищо ново под слънцето, биха могли да коментират запознати с по-новата ни история. Че нали през 1968 г., при навлизането в Чехословакия на военни части от държави-членки на Варшавския договор, България също осигури военен контингент.
Да, ама не! Нали още древните гърци са проумели, че панта рей, панта кинетай кай оуден меней, тоест всичко тече, всичко се променя и нищо не остава неизменно. А между акцията на Варшавския договор в Чехословакия и настоящата 2015 г. е изминал близо половин век.
Пет десетилетия, през които информационното пространство е било запълвано с най-разнообразни сведения и данни, включително и за методите и за използваните механизми, които са прилагани при дефиниране на геополитиката на Съединените щати,

    държавата "първата между равни"

сред останалите страни членки на Северноатлантическия пакт. Както сочи досегашната фактология от самото основаване на НАТО - значително "по-равна"!
Как екипът на Барак Обама, във взаимодействие с останалата висша администрация във Вашингтон, включително и щаб-квартирата на Централното разузнавателно управление в Ленгли, щата Вирджиния, изработва официалната - и неофициалната, задкулисна - позиция спрямо събитията в Украйна, още не е известно. Но затова пък за аналогичния управленски процес спрямо "казуса Ирак" изтеклата информация в публичното пространство е повече от достатъчна за изготвяне на съответни преценки.
Още през 2006 г. Джеймс Райзън получи наградата "Пулицър" за "Най-добър национален репортаж" за книгата си "Състояние на война" или още "тайната история на ЦРУ и администрацията на Джордж У. Буш".
Тази книга би могла да бъде разглеждана като талантливо написан трилър, тоест приключенско четиво, но подобно определение съвсем не би било изчерпателно. Понеже тя не е фикция, появила се изпод перото - по-точно върху екрана на монитора - на съвременен виртуоз на заплетената криминална фабула. Действието изцяло почива върху информация от "вътрешни източници", които разкриват една скандална действителност, в която планирането на геополитическите действия на най-могъщата във военно отношение понастоящем държава е резултат не от внимателно анализиране на обективната информация, а после на безпристрастно концептуализиране на оценката за актуалната обстановка - първи етап в първоначалното дефиниране на политическа цел, след това на изработване на стратегия и съответните варианти за тактическото й приложение.
Всъщност в много случаи политическите решения въобще не са били разисквани. А според висш административен източник не е имало официална среща на всички висши съветници на президента, на която да се дебатира и реши дали да се навлезе в Ирак. Съгласно сведения от високопоставен източник от Белия дом дори най-съдбоносното решение за периода след инвазията - разпускането на иракската армия от американския губернатор Л. Пол Бремър - може да е било взето без предварителното знание на Джордж Буш. Същият източник уверено твърди, че президентът не е знаел за решението, преди то да бъде взето. Действието, почти сигурно съгласувано с тогавашния министър на отбраната на Съединените щати Доналд Ръмсфелд, противоречи на препоръките на междуведомствената планираща група, председателствана от Съвета за национална сигурност.

Дефицитът на ефективен мениджмънт

е определяща характеристика по отношение на външната политика на администрацията на Джордж Буш, което позволява радикалните решения да бъдат взимани много бързо, и то след минимално обмисляне.
Но макар че при подобен механизъм интуицията би могла да уцели големия джакпот на правилното решение, то все пак това би било възможно само при условие на предварително акумулиране на достоверна информация. Факт е обаче, че порочността в управленския механизъм на американската администрация започва още на този първоначален етап.
В "Състояние на война" авторът й Джеймс Райзън анализира цялата афера с т.нар. "доказателства" за наличието на оръжия за масово унищожение (ОМУ) в ръцете на Саддам Хюсеин - основна причина, според официален Вашингтон, за нападението над Ирак през 2003 г.
Наистина в средата на 1981 г. иракският диктатор вече е отчаян от неуспеха в търсенето на нови оръжия, които да променят безжалостната равносметка от войната с Иран, но е очарован от ужасяващите възможности, предлагани от оръжията за масово унищожение. В центъра на амбициите му е ядрен реактор по френски проект, който по това време се строи в Тувайта, южно от Багдад. Реакторът е част от по-голям комплекс, включващ и втори, по-малък френски реактор, както и трети тестов, конструиран в СССР и вече в употреба. Саддам Хюсеин се надява, че когато съоръжението бъде завършено с помощта на френските инженери, реакторът ще го приближи с още една стъпка до превръщането на Ирак в ядрена сила. Но на 7 юни 1981 г., един ден преди да влязат в действие съоръженията в Тувайта, израелските военновъздушни сили ги бомбардират с изтребители F-15 и F-16. Френският реактор, известен на външния свят като "Озирак", но наричан от иракчаните "Таммуз 1", е унищожен.
Докато иракчаните разчистват развалините на Тувайта, опитвайки се да спасят поне нещо от оборудването, Саддам Хюсеин започва да търси нови пътища към оръжието за масово унищожение. В крайна сметка един учен - Джаафар Диа Джафар - шиит, изгубил благоразположението на диктатора и затова държан под домашен арест, предлага идеята да се направи атомна бомба без голям реактор. Предложението му е Ирак да използва проекта "Манхатън"**, в рамките на който е направена първата американска атомна бомба. За целта е употребена технология, изоставена по-късно, защото изисква много време и огромни количества електроенергия. Но тези проблеми се компенсират напълно от две преимущества. Старата техника на проекта "Манхатън" е трудна за проследяване от външния свят и повечето от технологията, необходима за осъществяването на проекта, е обществено достъпна.
На новата ядрена програма е дадено

секретното име "Петро кемикъл 3"

за да бъдат заблудени всички външни лица, че екипът е ангажиран с работа, свързана с петрол. Всъщност целта е да бъде извършен процес на обогатяване на уран, известен като ЕМИР - електромагнитно изотопно разделяне.
В средата на 80-те години тайно са построени редица съоръжения, свързани с процесите за ЕМИР, които създават сериозна инфраструктура, неизвестна още на Централното разузнавателно управление. Ядрената програма се превръща в голямо предприятие, с около осем хиляди работници.
Решението на Саддам Хюсеин да окупира Кувейт, а така и да предизвика като реакция американската военна намеса, става първопричина за провала на неговата ядрена програма. Американците унищожават иракската програма по време на въздушни нападения, дори без да я забележат. В началото на 1991 г. американски самолет, завършил атаката си над друга цел, се прибира към базата с две останали бомби. Пилотът започва да търси цел за пускането им и се насочва към комплекс от постройки в Тармия, на около 30 км северно от Багдад. Пилотът бомбардира най-големите сгради в комплекса и се прибира. Снимките на щетите заинтересуват американските специалисти, които избират обектите за въздушни нападения, понеже в района около бомбардираните постройки се наблюдава необичайна активност, което води до извода, че тази цел е значително по-важна, отколкото се предполага. Командването заповядва нов удар със самолети Б-52. Масираната атака унищожава напълно съоръжението за обогатяване на уран в Тармия, като по този начин ефективно прекратява ядрените амбиции на Ирак. Програмата за производство на атомна бомба никога повече не е подновена.
През месец септември 1991 г. инспекторите на Международната агенция за атомна енергия са вече наясно, че Саддам Хюсеин е бил стартирал проект за обогатяване на уран ЕМИР. Останалото и скрито по заповед на диктатора оборудване е показано на инспекторите и те стават наясно, че то не функционира.
Десет години по-късно, след 11 септември 2001 г., Джордж У. Буш, тогавашният президент на Съединените щати, заема позиция, че в такива случаи - на диктатори като Саддам Хюсеин, които - според стопанина на Белия дом - притежават ОМУ и съдействат на терористи, трябва да бъдат предприети превантивни действия.

Което означава нападение срещу Ирак

Същевременно Централното разузнавателно управление на САЩ провежда специална акция за събиране на доказателства за наличието на оръжия за масово унищожаване в арсенала на Саддам Хюсеин. Под ръководството на Чарли Алън - заместник-директор на ЦРУ, са извършени 30 тайни командировки в Ирак на емигрирали в Съединените щати членове на семейства на иракски учени, които са били заети в програмата за производство на атомна бомба. Тези срещи между инструктираните от ЦРУ роднини и иракските учени дават на ЦРУ точна представа за изоставеното и безперспективно състояние на оръжейни програми само месеци преди американското нападение през март 2003 г. срещу Ирак.
Служителите на Централното разузнавателно управление обаче преднамерено пренебрегват доказателствата и отказват дори да доведат докладите до висшите политици в администрацията на Джордж Буш. Той не научава за тях, докато е президент.
Ето как е била осъществена мистификацията, чиято цел е била да обслужи политическа задача, която американският президент вече е формирал в публичното пространство - нападението над Ирак. Като неин активен поддръжник се изяви и тогавашният английски министър-председател Тони Блеър - патетично пропагандиращ версията за наличие на ОМУ на въоръжение в Ирак.
Така че би било проява на национално отговорно поведение от страна на държавното ръководство - настоящо или следващо - на България, никога да не изключва допускането, че външнополитическия пасианс може да ни бъде сервиран с подменена - извън границите на нашата страна - колода от карти. Като например вътре е пробутано "доставено от Русия оръжие в Украйна", а защо не и друг антируски "коз".


* Авторът е председател на УС на Асоциацията за борба против корупцията в България
** Проектът "Манхатън" е програма, чиято цел е направата на първата атомна бомба по времето на Втората световна война. В проекта участват САЩ, Великобритания и Канада. Просъществувал от 1941 г. до 1946 г., проектът успява да разработи и детонира три атомни бомби. Втората и третата са тези, взривени над Хирошима и Нагазаки.