Пак двойка по история

САЩ и Европа се отказват от ролята и приноса си в битката срещу нацизма през Втората световна война. Нещо повече, отказват се днес да воюват срещу екстремизма, ксенофобията и расизма, да защитават човешките права и демократичните ценности. При това САЩ обявяват отказа си категорично, а Европа - нерешително и с колебание.
Това не е тъпа шега, а реална политическа позиция, която пролича преди седмица. На 21 ноември в Общото събрание на ООН бе гласувана резолюция, която призовава към "по-ефективна борба срещу героизацията на нацизма и другите форми на расова дискриминация, ксенофобия и нетърпимост". В документа се изразява тревога от "разпространението на различни екстремистки политически организации, движения и групи, включително на неонацисти, на екстремистки идеологии". Резолюцията осъжда "прославата в каквато и да е форма" на бившите есесовци и техните сподвижници, включително с изграждането на паметници, и призовава държавите "да водят борба с тези прояви на екстремизъм, създаващи реална опасност за демократичните ценности".
Това е документът, приет с гласовете на 115 държави. Всъщност не би трябвало да има вменяем политически лидер, който да не се подпише под резолюция с такъв текст. В нормална държава отказът би означавал подписване на собствената политическа смъртна присъда. Има обаче и друг вариант на тълкуване: откровено признание в привързаност към новите стари ценности, които нямат нищо общо с хуманността и демокрацията, с гръмко обявяваните с повод и без повод "европейски ценности". Открито изповядване на максимите на някогашния Райх и неговия фюрер и де факто примиряване с мракобесието на днешните ислямски екстремисти.
Тъкмо такива признания направиха три страни - САЩ, Канада и неотдавна появилото се държавно образувание Украйна. Те гласуваха "против" резолюцията на ООН за борба с неонацизма. 55 държави свенливо се въздържаха. Сред тях бяха и всички страни членки на ЕС - заедно, с колективни действия, срамът се преживява по-лесно. Разбира се, и ние сме в групата на срамежливците. По-точно - нашите държавни управители и назначените от тях дипломати. От стеснителност дори не съобщиха нищо на населението за постъпката си в ООН. Няма защо да знае, че междувременно са сменили ценностите му.
С гласуването в ООН много странности в поведението на Вашингтон и Брюксел станаха ясни. Разбра се защо там не забелязват неонацизма в Прибалтика и Украйна, където всяка година се организират походи на бивши есесовци и бандеровци, вдигат се паметници на нацисти, а на антифашисти и съветски воини се рушат. Не смятат за престъпление избиването на 4000 души, унищожаването на мини и завод, разрушаването на стотици домове, болници и училища в Донбас, отвличанията, изтезанията и десетките изчезнали. Това е модерният нацизъм, напъхан в калъпа на съвременните евроценности. Този нацизъм е нужен и днес. Целта е същата - Русия. Когато една страна е слаба и послушна, обявява се за демократична, а лидерите й - за неоценими партньори. Щом някоя страна се посъвземе и прояви повече самостоятелност - така, както стана с Русия, е обявявана за диктаторски режим.
Гласуването против резолюцията разсея и мъглата около демонизирането на руския лидер. Тези дни едно прелюбопитно събитие можеше да привлече вниманието на българската публика, ако не бе пренебрегнато от нашите "свободни" медии. В Одеса бе пуснат на свобода терористът, обвинен в подготвяне на атентат срещу Путин през 2012 г. Само дето не му дадоха званието "Герой на Украйна". Той бе заловен при случаен взрив на боеприпаси преди две години и направи пълни самопризнания за принадлежност към терористична група и изпълнение на задачата за подготовка на убийството на руския лидер. Има данни, че след освобождаването си Адам Осмаев от залата на съда е заминал директно за Донбас, за да се включи в наказателна операция срещу несъгласните с неонацистката власт в Киев.
Няма защо да се чудим защо именно тези три страни гласуваха против резолюцията на ООН. Украйна е ясна - трябва да се съобразява с патрона и благодетеля си. Това фалирало и разпаднало се, преди да успее да стане пълноценна държава и нация образувание, днес може само да проси и изпълнява поръчки. САЩ не могат да сложат подпис под такъв документ, след като без всякаква погнуса подкрепят терористи в Северна Африка и Близкия изток, обявявайки ги за борци за демокрация. Либия, Сирия, Египет са достатъчни като пример. Трябва ли да се напомня за приюта, който САЩ дават на десетките избягали от Европа нацисти след Втората световна война. Канада е особен случай. Именно там намират убежище десетки хиляди бандеровци. 80 000 са само украинците надзиратели от концлагери, около 200 000 са есесовците. Ясно е, че лобито на днешните киевски нацисти в Канада е много сериозно.
Въпросът е защо България е сред страните, които не смеят да заклеймят неонацизма. От кого се страхуваме? Или просто не сме си научили урока по история?