Пак ли срещу Русия?

Страната ни трябва да отхвърли категорично предложението за засилено военно присъствие на НАТО у нас срещу Русия заради кризата с Украйна. Това предложение бе направено от американския генерал Тод Уолтърс, който е и върховен главнокомандващ на съюзническите сили на НАТО в Европа по време на тайна видеоконференция с участието на страните-партньори в алианса, собщава "Шпигел". Той призовал за разширено присъствие на НАТО в България и Румъния, както алиансът е постъпил с Полша и балтийските страни.

Има поне три причини да се противопоставим на това щение. Първата причина е самата Украйна. Тя е коренът на сегашното напрежение по границата, което пък е последица на конфликта в източната ѝ част. А тя е причината, защото отказва да изпълни подписаните от самата нея Мински споразумения, чийто гаранти са две водещи западни държави като Германия и Франция. Украйна отказва, защото трябва да даде автономен статут на разбунтувалите се след преврата през 2014 г. Донецка и Луганска народни републики (ДНР, ЛНР). Този техен статут Киев отхвърля, защото е дрогиран от русофобия и етническа нетърпимост към населението на Украйна от руски произход или към рускоговорящи украници. 

С две думи, Украйна нарушава две възлови европейски ценности - да спазва международни договорености и да бъде етнически толерантна. Тя е от грешната страна на цивилизацията. И ако САЩ и "младоевропейците" като Полша и балтийските страни са готови да дадат рамо на такава държава, България няма причина да го прави. В противен случай ще постъпи точно антиевропейски.

Второ, насъскващото предложение на генерала бе направено буквално два дни, след като Русия връчи пакета си от предложения по сигурността в Източна Европа. Тя предвижда изтегляне на своите и натовските военни части и въоръжения на безопасно разстояние от общата граница, така че източният фланг на НАТО да не се чувства застрашен. Русия предлага деескалация и спад на конфронтацията. Не случайно САЩ и Съветът на НАТО изразиха готовност за диалог с нея по проекта. Явно натовецът слуша повече "ястребите" в пакта (някои северни и източни членове), които посрещнаха на нож руските предложения, за разлика и от водещите държави като Франция и Германия. На този фон с перченето на мускули войнстващият натовец прилича на съсед, когото поздравяваш, а той ти тегли една майна. Ако обаче страната ни го послуша, ще работи за конфронтацията и за опасностите, които могат да се стоварят както върху нея, така и върху други страни от алианса, ако руският пакет бъде отхвърлен.

И трети, вече исторически довод. През 1878 г. Русия ни спаси от турския ярем, но през двете световни войни ние се озовахме сред враговете ѝ. На Парижката конференция през 1947 г. тя ни спаси и от разпарчатосване в полза на съседите заради съюза ни с Хитлер. В нашата история тя е хем освободителка, хем и спасителка. Но ние за трети път се озоваваме в лагера на враговете ѝ, които искат територията ни, за да я застрашават. Не се ли озоваваме не просто от греховната, а от сатанинската страна на историята?