Пълните салони са най-голямата награда

Мариан Бачев е роден на 8 юли 1976 г. в София. Завършил е НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов" - специалност актьорско майсторство в класа на проф. Надежда Сейкова. Бил е на щат в театрите в Габрово и Шумен, както и в театър "София" (2000-2005). Има 2 награди за главна мъжка роля от фестивала "Нова българска драма" в Шумен и "Талантлив млад актьор" на фондация "Иван Димов", и четири номинации за "Аскеер". От 2005 г. активно се занимава с озвучаване на филми, сериали и реклами. През 2007 г. защитава с отличие и с награда на ректора на НАТФИЗ магистратура по мениджмънт в сценичните изкуства. От есента на 2007 г. е на работа в "Шоуто на Слави". С актрисата Милена Видер имат дъщеря Александрина.

- Разговаряме между двете премиери на "Апокалипсис кога?" в Кюстендилския театър. Как се прие пиесата от публиката?
- Великолепно беше! Препълнен салон! Имаме един театрален израз между колегите - публиката купи всичко. Всяко нещо, което бяхме заложили - като текст, като ситуация, като режисьорски решения, общо 26 сцени, много динамични, на всяко затъмнение аплодираха. Орлин Горанов е с огромен опит като оперен артист и певец, но публиката ще го преоткрие в ролята му на драматичен актьор, с типичното му чувство за хумор, с изключителен усет за контраст, в прекрасна физическа и психическа форма. С Диана Любенова сме състуденти и не сме работили заедно повече от 12-13 години, тя се връща след майчинство в много добра форма. Даваме шанс на една млада актриса - Вяра Зайкова. С режисьора Борис Панкин винаги сме смятали, че трябва да се дава шанс на младите хора. Защото, ако едно време на мен не ми е бил даден шанс да бъда на една сцена с Коста Цонев, да речем, и да се уча от него, косвено или пряко, нямаше да съм това, което съм сега.
- Интересен квартет сте - как се събрахте?
- Режисьорът Борис Панкин ни събра. Идеята да се реализира пиеса в Кюстендил дойде от кмета на града Петър Паунов, който ме запозна с директора на театъра Чавдар Ненов. Желанието на всички ни бе да се направи нова българска пиеса специално за театъра. Написаха я трима от сценаристите на "Шоуто на Слави" - Мирослав Милков, Йордан Колев, Тодор Карагяуров. Борис Панкин подбра останалите колеги - Орлин, Диана и Вяра. Срещнахме се със сценаристите, разменихме няколко приказки и те след един месец бяха готови с текста. Написаха го специално за нас - докато са създавали драматургичния текст са виждали именно нас.
- В днешните трудни времена, особено за извънстоличните театри, това е жест на подкрепа. Още повече - на фона на случилото се със Смолянския театър...
- Историята със Смолянския театър, от който съм бил част, е и трагична, и не чак толкова. Разбира се, смятам за безотговорно Министерството на културата да абдикира от малките градове, разчитайки единствено и само на общините. Ние съзнаваме, че за хората от малкия град е важно да се почувстват удовлетворени чрез присъствието на своите големи артисти и се радват на всяко гостуващо представление с познати актьори, интересни заглавия, и т.н. В Смолян има огромен красив театър, със сцена, по-голяма от сцената на Народния театър. Изключителна сграда, с награда на архитектурно биенале, но която е скъпа за поддържане. За съжаление на всички ни, градът се смалява, но това не означава, че хората, които са останали, не трябва да имат театър. Има и нещо друго - когато дълги години работиш в по-малък град, където нямаш конкуренция, професионалните критерии понякога се занижават до степен, в която ставаш неконкурентоспособен. Така е и с лекарите, и с учителите в по-малките градове. В тези държавни институти не може да се очаква, че ще има естествена възвръщаемост, освен ако държавата не се погрижи за това. В социокултурната сфера е редно да се провежда специална политика - веднъж в месеца да се реализират гостувания за седмица, да речем, на видни специалисти в различни области, като държавата поеме разходите по престоя и заплащането им - там младите лекари, учители и др. да се учат от тях, да гледат как работят. Така местните хора се мотивират да се развиват. Не казвам, че държавата трябва да изхранва някакви хрантутници, които не работят, но особено в социално-културната сфера, където нещата не се измерват в единици, килограми и т.н., трябва да помага, да бъде ангажирана, особено в момент на такава сериозна криза. Иначе младите ще избягат не само от малкия град - ще избягат от България. Едно представление не може да го играеш два пъти по-бързо или да изсвириш едно произведение в по-бързо темпо, за да спестиш ток. Независимо колко души са влезли в залата, тя трябва да се отопли, да се освети от прожекторите, затова държавата субсидира културата.
- Наскоро имахте и друга премиера - "Досадникът" от Франсис Вебер на театрална формация "Мелпомена". Пътувате с нея из страната, а на 16 февруари и на 20 март ще я играете в София - в Сатирата. "Мелпомена" осъществява интересно сътрудничество между различни актьори и поколения.
- Имам стара връзка със създателя на "Мелпомена" Георги Стоилов (лека му пръст!). Той е един от първите, който ми подаде ръка за телевизията, в далечната 1997-1998 г., когато бях водещ на "Телевизионно Монополи" заедно с Александра Харитонова-Шани и Герасим Георгиев-Геро, а той беше един от изпълнителните продуценти. През годините ме канеше да работя при него, но нямах физическа възможност. След като той ненавреме си отиде, синът му Светлин, взел най-доброто от неговия хъс, продължава да развива театъра, очевидно успешно. В "Досадникът" за първи път се събирам с режисьор и актьори, с които никога не съм се срещал на сцената. С Богдан Петканин сме били състуденти в НАТФИЗ - той режисура, ние актьорско майсторство. С Александър Кадиев не съм се засичал, с Александър Сано сме били състуденти, той завърши "Кукли" при Боньо Лунгов, Петьо Петков е един випуск след нас. Мишо Петров е съвсем млад актьор от Пернишкия театър. Когато започнахме да репетираме с Кадиев много лесно се сработихме, като енергия, като хъс, като подаване на топката, той е много талантлив, в същото време е готов да се учи. Работата ни с Богдан беше много приятна, въпреки трудността, заради различните ни графици и ангажименти. През март ще направим 14 представления, тоест за близо три месеца имаме средно по 4 спектакъла на месец. Светлин много добре подрежда нещата мениджърски и очевидно това е печеливша формула. Комерсиален театър - в най-добрия смисъл на думата.
- Изглежда, че сте затрупан с творчески ангажименти - липсва ли ви щатната работа в театър?
- Щатната работа не мога да кажа, че ми липсва, защото имам постоянно работно място в "Шоуто на Слави". Разбирам хората, които държат на своя щат в театъра, става дума за ежемесечни ангажименти и редовно заплащане - най-добрият доход е постоянният доход. Защото извън сезона няма спектакли, а тези артисти не получават такива хонорари, че да могат да се издържат безпроблемно през лятото. Смеех се с мои приятели във фейсбук: нека никой не ме пита има ли пропуски-покани за това или онова представление - това не ни е хоби, а професия. Няма пропуски за лекаря, за ресторанта, за таксито. Билетът има своята цена, нашият труд има своята цена. Поради това уважавам всеки, който полага достатъчно труд, за да стигне до момента, в който да каже - вече не искам да ми се плаща на месец, а на бройка представление, защото публиката идва заради моя труд. Иначе щатната работа е подходяща за младите актьори, които се утвърждават в професията, или за тези, които разчитат да трупат опит - нещо като платен уъркшоп.
- Гласът ви звучи зад кадър в много филми и сериали. Озвучаването е специфична дейност - доколко може да си позволите свобода?
- В дублажа, особено в пълнометражните анимации, има много възможности да се развихри човек. Неслучайно един Еди Мърфи, да речем, и други големи актьори на Запад се ангажират с това. То е част от актьорската професия - да можеш само с глас да придадеш живот на едно нарисувано човече. На Запад е друго - според характера на човека, който ще озвучава, рисуват героя. При нас - по вече нарисувания герой, познавайки характера на Еди Мърфи, неговия начин на говорене, на интониране, трябва да се придаде възможно най-българско звучене. Известно време работих като режисьор на дублажа на един от сериалите на Дисни чанъл - "Раздвижи се", взех опитни гласове и няколко неопитни, за да могат да се учат. Знам, че с опитен актьор ще направя една серия за 40 минути, а с неопитния - за час и половина, но трябва да се подготвят и нови хора. В крайна сметка, никой не се е родил в дублажното студио...
- А добрият превод какво значение има?
- Огромно! За съжаление, това, че знаеш английски език, в повечето случаи не значи, че знаеш добре български. Налага се да се редактират много неща. Не е достатъчен дословният превод, а да се работи с идиоми, асоциативно мислене, да се спазва дължината на фразата при превода, да се следи за липсинга...
- Киното, екранът привличат ли ви като възможност за изява или сцената е по-скоро вашата "стихия"?
- Имам екрана, който е телевизионен, със специфичния жанр на сатиричните политически скечове. В киното - да, бих играл и ми се играе много. Но мисля, че режисьорите се плашат - нас, които сме набедени за комедийни актьори, да рискуват и да ни пробват в друг контекст. Въпрос на творческа смелост и въображение.
- Имате престижни награди и номинации. Те какво носят на актьора - колегиално признание, лично удовлетворение, повече роли, по-добри финансови резултати?
- Ясно е, че по-добри финансови резултати не ни носят. По-добри роли - също. Аз лично не съм открил такава зависимост. Имам позната, която взе "Аскеер" за изгряваща звезда и след това 3 години беше без нито една роля. А когато вземеш "Оскар", цената ти се качва по някакъв начин. Но това са награди за кино, огромен мащаб, огромна индустрия, пазарът е различен. При нас остава някакво лично удовлетворение. Имам 4 номинации за "Аскеер", като първата година бяха две. След втория път вече претръпваш и разбираш, че освен някакво моментно отчитане на твоята работа, това няма особено значение. Много по-важна е публиката, заради която правим тези представления, и салоните да са пълни с хора, които са щастливи. Отколкото петима критици (да са живи и здрави, че много са чели!) да ме оценяват. Защото знам, че има и кръгове на влияние, и независимо какво направиш, те ще напишат или лошо, или добро. Поначало изкуството е субективно и се приема различно от хората.
(На стр. 27)

- Какво е мнението ви за ефективността и ползата от театралната реформа?
- Малко ми е трудно да разбера всички ходове. Например сега са обявени конкурси за директори на театрите в Пазарджик, Благоевград, Кърджали и Пловдив. Минаха крайните срокове, но от Министерството на културата не обявиха кои са кандидатите. Знаем за музеи, за галерии, но за театрите, за които има най-голям обществен интерес, не се казва. Второ, защо трябва да има комисия? След като е към Министерството на културата и принципал е министърът, той трябва да назначи директора. Както си назначава подресорните по кабинети. После: искат да се направи концепция от 5 страници за следващите 4 години, за първата година подробен план по режисьори и заглавия. Но как да поканя определен режисьор да работи една пиеса от май до юни, ако не стана директор, а той си ангажира времето с мен? Кандидатствах преди години за директор на театър "София". Отидох и поисках от изпълняващия длъжността да ми даде точно щатно разписание на театъра и за последните три години брой зрители, приходи, на базата на което ми искат подробен разчет за средна цена на билет и т.н. Как да я дам, като не я знам? Разбира се, такъв документ не ми издаде тогавашният и.д. И друго - след като става въпрос за култура, а не за сигурността на страната, защо не правят конкурсите публични, за да видим компетентността и на кандидатите, и на комисията. Ние не знаем какви въпроси са задавали и какви отговори са получили.
- Завършил сте и мениджмънт в сценичните изкуства - някой канил ли ви е за мнение или за участие в комисия например?
- Не. Според мен те нямат нужда от хора, които имат някакво специално образование, те имат нужда от свой вътрешен кръг. Да са живи и здрави! Мандатът им свършва, а аз продължавам да съм артист.
- Какво най-много допринася за развитието на актьора, за най-пълноценната реализация на възможностите му? И кое най-много го изхабява в тази професия?
- Разнообразието от актьорски, театрални задачи е градивно. Изхабява рутината. Затова харесвам работата си в шоуто, защото е много динамична. От сутринта не знам дали ще имам скеч в предаването вечерта, разбирам го към 14 ч., след като стане ясно какви са актуалните теми от деня. Понякога се е налагало в последния момент да снимаме. Това те държи нащрек. Тази година реших малко да се върна към сцената, защото освен че се развивам нагоре, което ми дава шоуто, трябва да се развивам и настрани, което ми дава театърът. Живият контакт с публиката много е полезен. Макар че се налага често да пътувам и дъщеря ми, която вече е голяма - на 5 години и половина, ми звъни всяка вечер и ми казва колко много й липсвам.
- След като и вие, и майка й сте актьори, насочвате ли я към пеене, танцуване, театрални занимания?
- В детската градина посещава часове по театър, по акробатика и балет, има разностранни интереси. Миналия месец пожела да учи и пиано. Както всички родители, й четем приказки, оставяме я да довършва изреченията в стихчетата. Да е жива и здрава, сама ще си избере професията. Най-важното е да е умна, будна, а животът си е неин. Всяка вечер се занимаваме с нея, за нас образованието е едно от най-важните неща. Тук може би не се цени, но в нормалния свят държат на него. Радвам се, че имам възможност да посещава частна детска градина, където са 12 деца с две учителки, и получава добро възпитание. Училището, което съм набелязал за след година и половина, е с добри традиции, учители и вътрешен ред.
- Какво преди всичко се стремите да възпитавате у дъщеря си като характер?
- Александрина расте със своя психо-физика. Много е емоционална, но и разумна. Опитваме се да й създаваме едно спокойствие и в същото време да е внимателна. Много състрадателна е и когато пътуваме с колата постоянно пита - тези хора защо искат пари. Обясняваме й всичко: от една страна - не желаем да казваме, че това са мързеливи ромски представители, от друга - тя трябва да знае, че в живота се случва един ден да имаш, друг да нямаш. Показваме й всякакви примери - добри и недобри. А дали е ефективен нашият подход, ще разберем след години.


Мариан Бачев

Мариан Бачев в сцена от "Апокалипсис кога?"
Снимки ОДТ - Кюстендил