Памет за Петър Ръсовски

Човекът с главна буква - художникът-поет на българската природа, трябваше да навърши 85. Допреди две години му казвах, че ще му направя вечер във Файтона, че такава годишнина е вече патриаршеска възраст, а той се усмихваше тихо и добродушно и все ме питаше за моята болна Муза и домашния ми любимец Чани, който той непрекъснато снимаше с фотоапарата си. Но най-ненадейно си замина, отнасяйки и надеждата ми да го представя в Салона, правейки му изложба от неговата си колекция с живописни платна от чудесната ни природа и главно от Мелник, Широка лъка, Родопите и откъде ли не беше увековечила четката му хубостите на отечеството. Той беше поет по душа, обичаше поезията и изпяваше природата в себе си чрез себе си върху малоформатните си платна. Отиде си най-неочаквано и като сега го гледам в ритуалната зала - със затворени очи, рижа брада, бледо изпито лице, истински Христос.
Богоподобен беше Петър Ръсовски и не ми се вярва, че не е тук и няма да се появи с фотоапарата си и да каже: "Хайде да ви направя още някоя снимка..." И сега са ми пред очите стотиците му изпращачи... Слушам словата за този изумително тих и благороден човек, чието място до мен остава завинаги празно. Спомням си и сега думите на неговата Мария, сравнима с Богородица, че бил много обезпокоен от публичните разправии между Станишев и Първанов преди две и кусур години кой да води бащина дружина и най-после седнал да им напише едно отворено писмо, да ги вразуми. Написал прословутото си писмо до своите лидери и полегнал да се успокои малко. После станал и казал, че трябва да занесе писмото в ДУМА. Започнал да се облича. Усетил обаче световъртеж, залитнал и се свлякъл на пода... Писмото му излезе след неговата кончина. Дали са го прочели двамата му лидери - не знам. Едва ли. Едва ли са чули, че един предан идеалист с тяхна помощ е напуснал белия свят.
Гледам в хола седемте негови малоформатни картини, една миниатюрна постоянна негова изложба в моя дом, и не откъсвам поглед от поетичните му пейзажи, от които иде мека светлина от Мелник, Родопите и от цяло Българско. И съзирам тихата му блага усмивка в тях, оттам ме гледат и очите на този божи човек. Честит си, приятелю. Защото си шедьовър на природата.