Паметникът на Бузлуджа - не могат да го боядисат, затова ни го "дават"

Борис Иванов

Всичко започна по добре познатия начин... Един рупор на твърдения и тези, които трудно могат да съжителстват едновременно в нечия глава, без в нея да цари хаос, изрече, че било крайно време БСП да си оправи символа на партията - паметника на връх Бузлуджа. После някой друг, чието име дори не помня, написа нещо във фейсбук и се подигра с историята на България, осмивайки паметниците й. И вчера някой говори за това, мисля, че по националното радио. Така започна да се оформя сбор от гласове от дясната част на сцената, който има за цел да асоциира лявото с разрухата.
Бих искал само да уточня, преди гласовете да са се превърнали в хор.
Паметникът на Бузлуджа е част от историята на България, т.е. на всички българи. Затова и апологетите на логиката, че единствено БСП трябва да се грижи за този паметник, защото бил свързан с периода 1944-1989, трябва да са много внимателни. Защото по същата тази логика следват поне две неща.
Първата последица на тази логика е, че само либералите трябва да се грижат за паметниците на либералите; само земеделците - за паметниците на земеделците; само консерваторите - за паметниците на консерваторите. И така онзи, който се опитва да внуши, че Бузлуджа е грижа само на БСП, но не и на държавата, всъщност разделя българите и компрометира атмосферата на политическа толерантност. Ние не искаме това.
Втората последица на тази логика обаче е още по-интересна. Защото след като само БСП, а не държавата, трябва да се грижи за Бузлуджа, защото паметникът бил изграден като символ на онази епоха, то защо БСП да не поеме грижа и за НДК или пък - и за Дунав мост 1 - все хубави символи от онази епоха, чиито постижения ни дават самочувствие и до днес.
Нека не се оставяме да ни заблуждават. Обществото няма интерес да си затваря очите пред нехайството на държавата относно историята и съграденото от българите. Защо просто не поискаме от държавата да действа като такава и да се погрижи за духовното наследство на своя народ. Част от това наследство е и паметникът на връх Бузлуджа, с който ние, социалистите, се гордеем. А докато чакаме това да се случи, ако някой иска, разбира се, може да го боядиса - било то по светло или по тъмно.