Паметта за Нушка Григорова - на битака...

В редакцията на пенсионерски седмичник споделих за идеята на група ветерани от БНТ да бъдат инициатори за създаването на Национален музей на първата електронна медия у нас, която навърши 60 години. Един приятел тутакси извади няколко книги с автограф и една малка червена членска партийна книжка, в която лежаха подписите за стриктно платения членски внос в БКП...

Ето ви експонати, каза превъзбуден колегата журналист, купих ги на битака в "Малашевци" неотдавна. Имаше още много подобни неща, свързани с паметта за едно телевизионно име. Партийната членска книжка беше на легендата Нушка Григорова, която през лятото на миналата година напусна земния свят, а книгите й бяха с лични автографи от авторите Павел Писарев, Никола Инджов и др.

 Няма да скрия, че се почувствах като ограбен от факта, че наследниците на една от първите режисьорки в БНТ, оставила името си в кадър и зад кадър в националната медия, са станали съучастници в изпращането на паметта за Нушка на битака... Не зная как са протекли процедурата и трансферът на инициативата. Вероятно тези "музейни" документи просто са изхвърлени в кофата за смет на последния адрес на Григорова и оттам пътят чрез находчиви посредници ги е отвел към открития "МОЛ" в столичния квартал.

 Помня, когато подготвяхме за печат нейната авторска мемоарна книга "В кадър и зад кадър с Нушка Григорова", с каква любов тя разказваше за дъщеря си и внуците, на които бе посветила живота си. И ми стана много болно, че именно те вероятно са отпратили паметта за нея на битака. Но пък може би това е вариант паметта да има и друг живот и начин да продължи пътя си, преди експонати и артефакти с известни личности наистина да отидат в истинския музей.

А ако аналогично на битака попадне и известната снимка на Нушка в ръцете на Георги Димитров през 1947 г., наистина ще се сбъднат пророческите думи на Иван Славков, който приживе беше споделил, че един ден хората ще разпознават в детето в ръцете на министър-председателя на България и героя от Лайпциг легендарната режисьорка Нушка Григорова и ще питат кой е човекът, която я държи... И тогава отново за  тая българска памет ще има принос нашият своеобразен търговски "център на открито". Опитвам се да се шегувам, за да не заплача.