Парадокси и мантри
/ брой: 90
Евгени ГАВРИЛОВ
Монополистът "Булгаргаз" умело използва политическото безвремие, което се е спуснало над държавата и прави каквото си иска. След дългия период, през който синьото гориво гонеше космически висини, сега сме свидели на обратен процес. Държавният доставчик внесе в КЕВР предложението си за цената на газа през юни, според което той ще поевтинее с още 11,5 %. Един мегават ще струва около 69 лв. Такава ниска цена не е имало от две години.
Това по принцип е добра новина, стига обаче поевтиняването на суровината да се отразява върху производствените вериги надолу. Но не би. Получава се парадокс - газът, който е основна суровина за топлофикациите, уж поевтинява, а парното на места драстично ще поскъпне за следващия отоплителен сезон. Във В. Търново - със 177 %, във Враца - със 113 %, в Плевен - със 122 %, а в Бругас - с близо 95 на сто. В София топлото през следващата зима ще поевтинее с ... 31 ст.
А от КЕВР от началото на годината ни облъчваха с обещанията, че не се предвижда поскъпване на топлоенергията. Освен това с новата методика, по която вече се определя цената на парното и топлата вода за цяла една година напред се създават големи дисбаланси, които ощетяват потребителите. Така само за една година "Топлофикация София" е прибрала 22 млн. лв. повече от своите абонати.
Тук идва и по-сериозният въпрос - за идеологическите мантри в енергетиката. Една от тях е свързана с диверсификацията на газовите доставки. Сегашната служебна власт разбира тези понятия единствено като мерки за ограничаване на достъпа на руска суровина. За сметка разбира се на американския втечнен газ, за който ще се използва широко рекламираната връзка с Гърция. Заради тези мантри, например, България похарчи и 50 млн. лв за изграждането на газова връзка с Румъния по дъното на р. Дунав. Три пъти заравяха тръбите и три пъти течението ги разравяше и унищожаваше. Сега тръбите са сухи, защото няма откъде да дойте газ.
През 1996 г. премиерите на Русия и България Виктор Черномирдин и Жан Виденов подписаха меморандум, според който до 2000 г. през България за Турция трябваше да се транзитират 28 млрд. куб. м газ. Сега пак говорим за транзит, само дето неговата посока се обърна и природният газ тече от Турция за България. Просто такъв е резултатът от газовата политика на държавата - парадокси и мантри.