Параграф 22

Докато властта ни успокоява, че борбата с коронавируса е под контрол, животът с всеки ден поднася нови потресаващи примери за хаос и смърт. Това, което се случва, носи името провал. Параграф 22 нарече ситуацията с достъпа до лечение една пациентка. Става дума не за несъгласие с мерките, сега те вече са наложителни, а за начина на тяхното въвеждане. Кой е виновен, че слободията досега ще доведе до икономическа блокада, до нови безработни, липса на доходи, нова бедност, психологически сривове?

Никъде другаде по света хора не мрат на стълбите и пред болниците. Здравният министър предложи драстични мерки, може би пробва как ще реагират хората? Сега чакаме дали днес премиерът Борисов няма да се направи пак на "благодетел" и да отмени някои предложения, отново без експертна обосновка. Но докато се прави на Раймонда Диен, се чува грохотът на отминаващия за него влак...

Паника, неадекватност, страх, пълна липса на координация между членовете на правителството и неговия премиер, невъзможност за овладяване на ситуацията - това се случва. И не е чудно, че в този разнобой мнозина стават жертва на конспиративните теории за биологическото оръжие КОВИД-19.

Предстои да се сблъскаме със строги ограничения в социалния и икономическия живот зад необходимостта от "спасяване на здравната система". При това - без компенсаторни мерки за бъдещите засегнати. Не са забравили хората наглата увереност от пролетта и лятото, че системата се справя. А още тогава тя можеше да бъде подготвена.

Сега вече е твърде късно - и за здравето, и за бизнеса. Сега целокупният народ трябва да плаща за това, че властта проспа изминалите месеци. Най-безобидното е, че затварянето на училищата, детските ясли и градини например означава, че родителите масово ще трябва да ползват неплатен отпуск, за да гледат децата. Всяко семейство ще бъде оставено да оцелява поединично. 

Когато вземаш с едната ръка, с другата трябва да дадеш - така постъпва мъдрата власт, особено при прилагането на непопулярни мерки. И разяснява спокойно на хората защо търпят лишения. И прилага адекватни мерки за смекчаване на цената, която народът ще трябва да плати. Нашата власт не е от мъдрите. Тя хвърля прах в очите с мерки със съмнителна ефективност, като "60 на 40" примерно. И с математики, зад които прозира идеята печеливши да са определени бизнеси...

Некоординираните действия и изказвания на Борисов и сие създават допълнително напрежение. Ако това не е шизофренно поведение, здраве му кажи. Да не забравяме и "малкия" брат в коалицията - Валери Симеонов, който пръв призова за втвърдяване на противоепидемичните мерки и за налагане на поне триседмична карантина. "Случайно", ден по-късно, лансираха по-крутите мерки. На хората обаче им писна от изтърканата игра на "лоши" и "добри". Защото ние отново ще плащаме високата цена на изгубеното време. Ако оцелеем...