Парфюм "Идеология"

Ако идеологията излъчваше политически аромат,  в България постоянно щеше да цари налудничав хаос от миризми и ухания. С годините идеологическите микстури станаха така сложни и трудно разбираеми, че обикновеният човек прилича на сираче пред скъпа витрина, пред която подсмърча със засиленото усещане за невъзможност за достъп. Ето тези дни пак АБВ се проявиха с едно прогресивно идеологическо послание. Кметицата на Перник Росица Янакиева разтревожи обществеността със следното описание на формацията, към която принадлежи: "Хората, които АБВ привлича, са хора с ляво самосъзнание, с либерално отношение". В политически смисъл подобно разтваряне на идеологическото ветрило се родее с опита на пияница да опита от всеки алкохол в произволен хипермаркет.
Лявото самосъзнание не изключва либералното отношение, но опитът тези две словосъчетания да се представят като синоними, издава някакъв страхотен политически бълвоч. Това е опит за летен флирт с всички възможни гласоподаватели, но подобна свалка не издава добро здраве на обществото. Тук идеите се подхвърлят само като примамка за телевизионни наивници, за да бъдат изконсумирани по-късно в бурните изборни дни. Подобно освежително отношение към идеологията обаче подсказва един доста метафоричен характер на АБВ. Партия, която отчаяно иска да се хареса на всички, в крайна сметка е обречена да завърши като брошурка в кофа за боклук. Идеологията не може да бъде единствено и само парфюм, който сменяш при добро желание или при капризно настроение.
Защото в противен случай може да се стигне до абсурдни ситуации. Главният герой в романа "Парфюмът" на Патрик Зюскинд - човек, роден без миризма, най-накрая измисли съвършения парфюм, който кара всички да го обичат. Резултатът е - че от обич той бива изяден до последния кокал. С подобно ляво самосъзнание и либерално отношение, размесени в палавия парфюм "Идеология", АБВ съвсем не е далеч от тази съдба. Ама съвсем.