Парламентът като чаршия

Политическата мистерия около българската стабилност стана още по-мъглива вчера. След като правната комисия прие ветото на президента върху Изборния кодекс, мнозинството се оттегли на спешна среща, за да укротява патриотите, които отдавна бият медийния тъпан, че ще напуснат коалицията, ако това бъде направено.
След срещата обаче не последва нищо. ГЕРБ дадоха най-краткия брифинг в историята си. Обявиха, че кабинетът няма да пада, че съгласие било постигнато, но позицията щяла да стане ясна едва днес. Това е все едно да отидете на ресторант, да ви вземат поръчката и да ви кажат, че ястията ще са готови чак след една седмица. Тоест цинизмът и подигравката на властта към обикновените граждани вече минават всякакви граници.
Позиция, която не ни се съобщава, всъщност е знак, че пазарлъкът едва сега започва. Политическата борса е отворена отново. Търговията закипява с пълна сила. Пред очите ни отново парламентът се превръща в чаршия, където цели партии, разбирай Патриотичния фронт, са готови да се продадат сладострастно, въпреки че иначе ни заливат с високопарна принципност и идейни пируети.
ГЕРБ отдавна са доказали, че тяхното разбиране за политика винаги опира до някаква форма на бизнес. Всъщност те заради това обичат да управляват с плаващи мнозинства. Стабилните коалиции изискват все пак някаква идейна основа. Плаващите мнозинства са като плаващите пясъци - списъкът на призраците на партиите, които са били удавени, вече е с големината на "Война и мир".
Циничното е това, че тази търговия става все по-очевидна. Управлението, което уж дойде да спасява България, да я вади от блатото, всъщност е като извадено под индиго от предишното пребиваване на Бойко Борисов във властта. И там имаше не политически, а търговски взаимоотношения. Оказа се, че стабилността по борисовски идеално върви с купуването на цели партии в нейно име.
Този път обаче пазарлъкът показва и друго. Той е ясен знак, че това управление скоростно се изчерпва. Дори и партиите от коалицията вече не искат да бъдат свързвани с непопулярните решения и се опитват да се прикрият гнусливо от носенето на отговорност.  Ако всеки голям закон бъде приеман със сделка, то въпрос на време е мнозинството да катастрофира, защото публиката може да търпи само до известно време. В крайна сметка обаче, когато пробойната в кораба стане достатъчно голяма, всякаква стабилност отива по дяволите. И ако един ден възмутените се вдигнат да почистят спарената атмосфера наоколо, трябва властта да е наясно с едно. Тях, възмутените, тя няма да успее да купи. Те няма да искат да преговарят...