Парламентът на провалените надежди

46-ото Народно събрание вече е в историята. То ще се запомни с невъзможността да излъчи редовно правителство, с изобилието от грозни скандали, злобни обиди, лични нападки, пошло остроумничене. Е, и две положителни неща- актуализацията на бюджета и отнемането на Бюрото за защита на свидетелите от главния прокурор Иван Гешев и предаването му в ръцете на правосъдното министерство.
Добрата новина е, че депутатите решиха да бъдат актуализирани пенсиите и майките да получават повече пари, за което БСП настоява от години. Парите за старост се повишават средно с 12,5% по Коледа. Минималната пенсия се вдига от 300 на 370 лева, с право на получаване на социална добавка за бедност. Това означава, че възрастните вече могат да получават най-малко 413 лева месечно. Те ще допълнят отънелия си бюджет заради КОВИД-кризата и с по 120 лева за октомври, ноември и декември. Трябва да признаем, че това е първото трайно преизчисляване на пенсиите от 11 години. То бе постигнато с усилията на служебното правителство, бюджетната комисия на парламента и благодарение на волята на партиите. Повишава се и обезщетението за гледане на дете през втората година от майчинството от 380 на 650 лева месечно.
Надеждите на избирателите
    
за промяна на модела "Борисов"
 
и за изчегъртването му обаче напълно се провалиха. Още от самото си начало 46-ото Народно събрание доказа, че е напълно безполезно и безплодно. Депутатите в него подмениха девиза "Съединението прави силата" с "Всеки мисли за себе си". Вместо да побързат и да сформират постоянните парламентарни комисии, които да дадат "зелена светлина" на законопроектите, народните представители се занимаваха с разпитване на служебните министри. Безсмисленият маратон с изслушванията "изяде" почти две трети от парламентарното време и, естествено, не даде никакъв резултат. Парламентът просъществува 57 дни и проведе едва 27 пленарни заседания. Затова пък министрите от служебното правителство отговориха на над 500 депутатски въпроса!
Шумно афишираните заявки от новите партии за спешен ремонт на съдебната система пропаднаха с гръм и трясък в бездната на безсилието им да ги оформят и да ги гласуват аргументирано. За закриването на Специализираната прокуратура и спецсъдилищата, смятани за инструмент за политически поръчки, така и не остана време.
На трупчета останаха и  

промените в закона за НСО

с които се намалява броят на охраняваните лица, сред които е и главният прокурор. Още от първите заседания стана ясно, че т.нар. партии на протеста едва ли имат сили, експертност и опит да осъществят качествена промяна в съдебната власт.
Сядайки на депутатските столове, народните избраници забравиха за първоначално декларираното припокриване на идеите им за бъдещо управление. Волята и енергията на "Има такъв народ", "Демократична България" и "Изправи се.БГ! Ние идваме!", ако въобще е имало такива, се разпиляха в скандали, разправии и разминавания помежду им. Трите формации паднаха в капана на илюзорното превъзходство една спрямо друга. Те така и не прозряха липсата на политическа тежест на формациите си и виждаха пред себе си само миража на голямото си Его. Заплетоха се в интригите кой знае най-добре формулата на промяната и накрая... изгоряха в собствената си безсмисленост.  
       
Всеки скачаше срещу всеки

Повечето от депутатите така и не се ориентираха, че се намират в храма на демокрацията, за политики почти не се говореше, а дебатите бяха изпъстрени с аргументи, чиято единствена цел бе да уязви политическия опонент. Всъщност доказаха, че не са чели думите на Ейбрахам Линкълн - по-добре е да мълчиш и да те мислят за глупак, отколкото да отвориш уста и да разсееш всички съмнения.
В пленарната зала се размятаха герои от турския сериал "Листопад", от екшъна "Лице назаем", от комедията "Булката беглец" и анимацията от 80-те години на миналия век "Джейми и вълшебното фенерче". Лееха се определения като болонки, лицемери, лъжци, шавливи булки, мъжки шаферки, маймуни, изплискани легени... Висотите на депутатските глупотевини удариха в земята всички шоута по света, взети заедно.
Оплитайки се в експертната си безпомощност, народните представители забравиха, че основната функция на парламента е да твори закони. От откриването на Народното събрание на 21 юли в деловодството бяха депозирани 76 законопроекта.  Резултатът от

трескавото писане на проекти

бе обаче одобряването на едва няколко ратификации на международни споразумения. И... нито един приет закон, засягащ многобройните проблеми на хората и на държавата. Трупането на законодателни инициативи май по-скоро бе опит на отделните парламентарни групи да впечатлят избирателите преди новия вот, отколкото израз на желание за реформи и промяна. И нямаше как да е иначе, след като основните комисии бяха сформирани цял месец след откриването на Народното събрание. Това обаче не важеше за анкетните комисии, които - също като в 45-ото Народно събрание - се рояха безконтролно. Дори и за най-маловажния скандал в държавата депутатите от новите партии се втурваха да правят комисия. Повечето комисии бяха безсмислени и създадени изцяло с една цел - да служат на политическите противоборства, а не да решат проблеми.
Парламентът не постигна съгласие и   

единомислие по нито една тема

Всички парламентарни групи като че ли бяха в очакване на новите избори. Всъщност, предизборната кампания почти съвпадна със започването на работата на 46-ото Народно събрание. Най-ярко това пролича по време на гласуванията по актуализацията на бюджетите на ДОО и на Здравната каса. В желанието си да блеснат и да оригиналничат, а и да покажат кой е по-по-най, депутатите забъркаха тотален законодателен хаос, какъвто нито един парламент не помни. И три дни не можеха да се разберат какво, как и защо гласуват. Подобен прецедент се случи и с промените в закона за НСО, за които депутатите два дни се чудиха дали всъщност са го приели или не.  
Отстрани погледнати, партиите на протеста бяха

като пилета в кълчища

- колкото повече се въртяха, толкова повече се оплитаха. А по-опитните политически играчи просто им залагаха капани и гледаха сеир.
Съдбата на 46-ото Народно събрание бе предрешена, защото то започна по грешен начин и нямаше как да свърши по правилен. Още в началото новите политически играчи прокараха разделителни линии с колегите си и ги разцепиха на партии на промяната и на статуквото. За първи път формация, спечелила изборите, се обяви за опозиция, без да е ясно на кого.
БСП единствена показа, че в политиката трябва да твориш закони и да правиш реформи, а не да се занимаваш с шоу, с театър и да превръщаш парламента в цирк. Поведението на левицата в 46-ото Народно събрание бе най-адекватно, политически солидно, коректно и правилно, признават анализаторите. Социалистите доказаха, че са гарант за стабилност и че промяната ще бъде необратима. Те демонстрираха как се търси консенсус, разбирателство и единение в името на хората - чрез публични преговори, доближаване на политики, търсене на допирни точки, експертност и аргументи.  

БСП прояви мъдрост и отговорност

като задържа третия проучвателен мандат за съставяне на кабинет, за да има време за актуализация на бюджета, така че да се помогне на пенсионерите, болните и на всички, засегнати от кризата. Кристално ясно е, че левицата направи всичко и потърси възможните варианти и компромиси, за да има редовен кабинет. Тя не влезе в скрити разговори, не бе зависима от никого, а разговаряше с всички уважително и с аргументи с желанието да се направи трайно мнозинство за промяна, но и мнозинство за стабилност.
Новите избори чукат на вратата. От нас зависи да спрем свободното падане на авторитета на Народното събрание, да върнем поруганото му и потъпкано достойнство и да дадем доверието си на честни и отговорни хора, които милеят за държавата.
От всички нас зависи. Нека си повярваме, че съединението прави силата...