Парламентът си отива

И 41-вият български парламент е на крачка от историята. И той, също като предшествениците си, затвърждава тенденцията на финала оценките за работата му да са значително по-ниски от амбициозния старт. В сравнение с предишните парламенти обаче този приключва съществуването си с изключително отрицателен баланс между доверие и недоверие.
Безлично, с много анонимни лица - така ще остане в аналите 41-ото НС. Парламентът на Лъчо Мозъка, Емо Ротманса, Тьотката и пр... Управляващото мнозинство от ГЕРБ направи необходимото, за да превърне символа на държавността в елементарна машина за гласуване. Парламентът бе принизен до придатък - не просто на изпълнителната власт, а на един човек, на неговото его и прищевки. Той от екрана на телевизора следеше подопечните си в пленарна зала и току отърчаваше при тях. За да разпореди кой закон да мине, кой да се бламира или прегласува. Позорната статистика - за три години над 120 законодателни инициативи, обявени за противоконституционни, в разрез с порядъка на демократичното общество и правовата държава, е срамен показател за ефективността на отиващия си парламент.
Парламентаризмът в България издъхна през последните три години и половина. Бе задушен от лобистки текстове, пробутани от неназовани олигарси, от законотворчество на ангро, от щурмовашки изпълнения в късни доби и нормативни бисери. Всичко това бе пречупено през кривите огледала на гербаджийската действителност, далеч от дневния ред на обществото. Затова гладът и гневът сритаха самодоволните и пометоха парламентарните двери - в преносния, а вчера и в буквалния смисъл. Нищо, че управляващото мнозинство изрази позьорно задоволство от стиснатостта и прозрачността на отиващия си парламент. Може и така да се говори за въздуха под налягане. Сигурно не са се видели отстрани - сборище на екземпляри със странен морал и образованост, колекция от вертута и калинки, които не се посвениха дори закони да фалшифицират. Конграчулейшънс, както се казва!