Партия "Келепир"
В рамките само на 8 години евродепутатката Елена Йончева успя да мине през три политически семейства в Европа със скоростта на ураганен вятър, при това без да й мигне окото. През 2019 година тя беше представител в ЕП от социалистите, после като сърфист през 2024 година се оказа в лагера на Делян Пеевски и се писа либерал, а след като дойде разрива в ДПС, тя като политически въжеиграч изостави либералите. Тези дни вече дойде новината, че Йончева е новопосветен консерватор - заедно със своя колега Танер Кабилов тя вече е в групата на Европейските консерватори и реформисти.
Човек застава пред този политически слалом и изтръпва. Защото се сеща за онази тирада на Бай Ганьо, просмукала се в костния мозък на българския политически живот: "А бе, бай Иречек, я ми кажи твоя милост леберал ли си, консерватор ли си? Май-май, че си консерва, както виждам. И аз, ако питаш, не мога да ги разбера нито едните, нито другите, ама хайде, да не им остане хатъра... Знайш, алъш-вериш е то, не е шега... Па и мене нали ми се иска - я депутат да ме изберат, я кмет. Келепир има в тия работи...".
Някои казват, че позоваването на Алеко Константинов вече е изтъркано, но това не го прави по-малко плашещо. Йончева, която навлезе в политиката като символ на битката за една различна държава, завършва политическия си път като символ на онази гнилоч, която отвращава с аромата си абсолютно всички.
Спомням си как в началото на 2019 година целият конгрес на БСП й ръкопляскаше, станал на крака, защото тя беше борец с корупцията, журналистът, който не може да мълчи, депутат от нов тип, който съчетава светлия пламък на идеите с ледения огън на безкомпромисността. Днес това изглежда като махмурлийски сън, защото политическата гъвкавост на Йончева разяжда като киселина.
И тук вече следват не персоналните, а болезнените въпроси. Някой може ли да обясни за 8 години в европейските елисейски полета какви принципи е защитавала тя, какви са били нейните автентични битки? И тук имаме предвид битки, които са водени не от конюнктура, а от убеждения. Човек, който сменя трета група, няма как да има убеждения, той има само интереси. Нищо друго освен интереси. Или келепир.
Има някаква космическа ирония в политическото битие на Йончева - от символ на различното до човек, който олицетворява кошмарното и безлично статукво. И човек дори вече не е в състояние да си задава въпроси какво предизвиква такава повратливост на духа, а единствено иронично да се пита къде ли ще видим Йончева след още няколко години? Социалист, либерал, консерватор... Партия "келепир".
