ПАРТИЯТА ИМА НУЖДА ОТ ДЕЙСТВИЕ

Със сигурност БСП има нужда от действие, за да излезе от ситуацията, в която се намира. Възможностите за такова действие не са безкрайно много и не бива да си правим илюзии, че с гледане в тавана на някоя стая на „Позитано“ или някъде другаде може да стигнем до някакви гениални нови организационни и политически мерки.
В българската политика от последните десетилетия се ползват два основни подхода. Първият – смяна на абревиатурата, за да могат зад нея да застанат същите лица. Това много успешно го прави десницата. Но в нашия случай е рисково, тъй като в момента извън табелата, абревиатурата „БСП“ в лявото на практика почти не съществуват сериозни политически активи. Вторият подход е в смяната на лицата, за да се освежи абревиатурата. Тук ще припомня стария анекдот за трите плика, който като ученик ми го разказваха като виц, а след това в университета един сериозен професор изнесе половин лекция само на тази теза.
Вицът за трите плика съдържа три възможности. В първия плик – "обвинете за всичко мен", във втория – "правете като мен" и в третия плик – "пишете три плика за следващия и си заминавайте".
Малко сме закъснели да отваряме плика с лошото наследство на Нинова, но това наследство е факт и във всички случаи даже от крайно популистки мотиви би трябвало да опитаме да правим и това. Можем да говорим както за финансовото състояние на партията, което я принуждава да участва в това правителство, така и за политическите грешки като евроскептицизма, към което спада и отношението към еврото. Най-малкото можем да кажем на нашите избиратели, че позициите против еврото не са ни донесли допълнителни гласове, а даже са отблъснали, и че разширяването на влиянието на партията в дългосрочен план минава през послания към по-умерените избиратели.
Втората опция на действащото ръководство със сигурност не е свързана в значителна степен с правене на това, което правеше Нинова, но и от нейното поведение може да се вземе нещо положително, като например редовните брифинги след заседанията на Изпълнителното бюро. Когато знае, че трябва да каже нещо на журналистите, Бюрото ще се напъне да мисли какво да прави и това може да помогне на другарите да преодолеят настоящия ступор.
Но по отношение на въпроса „Какво да се прави?“ ние имаме два позитивни примера от две кампании, които сме провеждали през годините – подписката за референдума за АЕЦ „Белене“ и кампанията за печално известния документ „Визия за България“. Става въпрос за две политически инициативи, които дадоха задачи за работа и цел на партията и естествено стимулираха организационната реанимация на структурите, които и тогава не бяха в цветущо състояние. Тези кампании имаха ефект и в тази посока също трябва да се търсят решения.
На следващо място, ние със сигурност трябва да дадем знак за промяна. Тук в тази зала сме обсъждали дали има нужда от нова програма и дали има нужда от нов устав. Ние категорично трябва да дадем силен и ясен знак за промяна към българското общество и най-вече към хората, които през годините са гласували за нас и чието доверие искаме да възстановим.
Ясно е, че особено в уставно отношение няма да открием топлата вода, въпреки че има какво да направим наново. Основа на новия устав трябва да е този от 2008 година, а не този на Нинова, изкърпен след ампутацията на прекия избор.
Два важни въпроса в дългосрочен план – първо, независимо какво мислим за документа „Визия за България“, БСП трябва да започне работа по подобен тип документ, който очевидно е различен от програмата на партията, но би било полезно двата документа да се работят заедно и да не съдържат вътрешни противоречия. Документът, с който трябва да заместим "Визията", може да се казва „България 2050“ и с него да кажем на българското общество, че ние си поставяме определени цели за бъдещето на страната в следващия четвърт век.
На последно място, но не и по важност, все пак трябва да маркираме единствения най-лесен и най-сигурен път за това БСП да остане парламентарно представена партия и след следващите избори, а то е преформатиране на лявото обединение или поне неговото развитие с включването на президента Радев или на хипотетичния му проект, който засега никой не може да твърди дали изобщо ще се случи.