Партийно лицемерие

Те пляснаха и се прегърнаха. За партиите става въпрос. Кой в пленарна зала, кой извън нея, в четвъртък народните представители акушираха на мъртвородена законова норма. Парламентът прие текст в новия Изборен кодекс, който на практика обезсмисли преференцията на изборите. По предложение на депутата от ДПС Мустафа Карадайъ бе решено, ако избирателят не посочи изрично конкретен кандидат в бюлетината, вотът му автоматично да се зачита за първия в листата. Служебна победа. С което на практика се запазва подредбата на листата такава, каквато я е направила партийната централа. Защото, за да може някой на по-задна позиция да изскочи напред, ще трябва да получи гласовете на повече избиратели, отколкото онези, които не са посочили конкретен кандидат. Така стройните партийни редици, гласуването по директива от партийната централа или лидер победиха. Статуквото остава. Всякакви идеи за повече персонализиране в политиката и разпознаваемост на избраните са натикани в ъгъла. Какъв ще е процентът за преференциален вот - на практика няма значение. Защото първият печели победата служебно.
Така парламентът роди прецедент. Макар да няма задължителна преференция, всяка бюлетина ще се брои за такава. С гласуването на предложението, направено от ДПС-депутата, БСП на практика отстъпи от поетите обещания. Нека припомним: преференциалният вот е революционен принцип, с който ще променим частично поне изборната система. Уви, партийните барони, върхушки, или както искате ги наречете, няма как да са недоволни. Те пак ще подреждат и определят "първите". Илюзията "преференциален вот" е добре напомпан балон, който се спука минути след надуването му.
Иначе преференциалната система безспорно има предимства. Удовлетворени са очакванията за мажоритарен елемент - хората искат да видят в парламента лица, които одобряват и реално са "чекнали" в тъмната стаичка. Избирателите са обгрижени - те имат право да подреждат кандидатите според своята преценка. Създават се и условия за повишаване качеството на парламента - повече конкуренция, възможност за подбор. Уви! На родна почва положителната практика обикновена се изражда, а общият интерес на защитниците на статуквото побеждава.
Независимо от репликите и дупликите с различен партиен цвят, всички партократи трябва да са доволни. Защото те са тези, които се страхуват от преференциалния вот. Те обаче диктуват и правилата. А когато са кухи, всичко си идва на мястото.
Кой се страхува от преференциалния вот? Когато този въпрос бе зададен преди години, отговорът бе кратък. Партийните вихрушки. Днес отговорът е също толкова ясен. Въпросът е каква цена е платена, какъв достлук е направен, кой какво изтъргува. Едни компромиси, други компромиси. Всеки трябва да бъде задоволен. Сигурно така е станало. Едните искат уседналост, другите - закон и сменена ЦИК, третите по-нисък преференциален праг, четвъртите...
И всички се крият зад маската на политическото лицемерие с обещания за загриженост към избирателите и честност на вота. От какво толкова се страхуват партийните централи? От факта, че ще им бъдат отнети лостове за влияние в собствените им елити и по места.
И сега какво? Как само звучи апелът на лидера на ДПС Лютви Местан - депутати, прегласувайте текста, предложен от нашия човек! Срещу какво? Хайде да не се заблуждаваме - всеки трябва да има своята малка победа. Пак ще се гласува малоумно, както досега. Докога?