Първа книга за писателя Константин Константинов

Огнян Стамболиев

Българското литературознание е все още в дълг пред редица наши големи автори. Особено към тези от периода между двете войни, част от които по идеологически и конюнктурни причини бяха доскоро пренебрегвани и недооценени. Следя литературата и книгоиздаването в северната ни съседка и бих казал, че там писателите от това време винаги са били в полезрението на румънската критика и литературознание - нещо повече: били са изучавани в гимназиите и университетите, докато у нас положението е малко по-различно. Затова днес всяка книга за някой от тези автори предизвиква голям интерес. А когато е написана така задълбочено и сериозно като въпросната, може, без съмнение, да се оцени и като приносен труд. Младата Мира Душкова, доктор на филологическите науки от Русенския университет, ми беше известна като оригинална поетеса и авторка на някои критики в печата. Книгата й "Semper Idem/Винаги същият/: Константин Константинов. Поетика на късните разкази" (изд. "Лени Ан", Русе) ме респектира. За този първокласен български белетрист (без съмнение забележителен майстор на психологическия разказ и блестящ стилист) и мемоарист, известен предимно с "градските" си разкази и споменната книга "Път през годините", мисля, културната ни публика знае сравнително малко. След 1944 г. е обявен за "буржоазен автор" (недоразбран и несправедливо критикуван от марксисткия печат заради романа си "Кръв" (1933) и реабилитиран, макар и частично, след 1956 г.).
През тези години превежда вдъхновено редица значими творби от класиката ("Мадам Бовари", "Война и мир", "Капитанската дъщеря"), но като автор е под забрана. През 80-те широката публика го преоткри след новите издания на разказите и някои от есетата и пътеписите му и особено след филма "Хотел Централ" (1982), създаден по разказите му "Ден по ден" и "През стената". А след 1989 г. излязоха и неговите много интересни и ценни "Неиздадени спомени" (2011). 
В центъра на изследването са сборниците с разкази "Трета класа" (1936), "Ден по ден" (1938) и "Седем часът заранта" (1949), разгледани от авторката като единна художествена система. Д-р Мира Душкова представя пълно и цялостно поетиката на Константин-Константиновия разказ в перфектно структурирано и композирано изложение. Дори само изброяването на най-важните части от монографията като: "Литературният дебют на К. Константинов", "К. Константинов и българският канон (1945-1947)", "Хроника на непримиримостта", както и частите от затворения (иманентен) прочит: "Пространство и време", "Динамика на образите", "Типология на имената", говори за сериозността и значимостта на този литературоведски труд. Приложеният от авторката първи подробен животопис на писателя е ценно допълнение към книгата, както и твърде интересният раздел за рецепцията на творчеството му преди, след войната и в наши дни. На този значителен и позабравен български автор, който заслужава да бъде четен и издаван.