Пътешественикът поет

Поезията, както е известно, има безброй определения. Едно от тях е пътешествие в мамещите пространства на бляновете, мечтите, надеждите. Ако търсим най-общия знаменател за лирическите опити на Коста Качев, ще видим, че почти всички творби, които сега авторът поднася на своя читател в двете изящни томчета с общото заглавие "Вечер в страната на спомените", имат за свой лайтмотив мечтанието, неудържимия порив към духовни пътешествия и предизвикателства.
Лирическите опити на Коста Качев излъчват сърдечност, непринуденост, непосредност, не само защото съдбата е предоставила на автора възможността, бидейки корабен лекар, да пътешества надлъж и шир из световните океани и морета, но и понеже индивидуалната му нагласа е такава. Богатството на поетическата гама идва от богатството на преживяванията. За автора вечерите в страната на спомените емблематизират залеза на индивидуалния човешки живот, както и незаличимите спомени от невинното детство, бурната и често пъти разюздана младост, омъдрената зрелост...
Лирическите повествования на Коста Качев картинно описват пред нас омаята на самодивските изворчета, горската идилия с бухащите бухали и танцуващите мълнии на светулките. Този поет много обича да съпоставя вълненията на човешката душа и сърце с излъчванията на природата. Стихиите, които владеят човешката душа, се прехвърлят върху природните и обратно. Слънчевият бронз на лятото говори не само за томлението при очакването на жадуваната любима, но и ни отправя към така познатите терзания, съмнения и в същото време негата и притомата.
Характерно качество за поезията на Коста Качев е разказвателният романтично сантиментален подход. Авторът често е изкушаван от необятната хармония от образи на морето - от неземното спокойствие на златните залези и изгреви, през бурите и щормовете, където деветият вал е метафора за опасност, но и мамещо предизвикателство.
Поезията на Коста Качев излъчва нежност и едновременно с това суровост и сила. Нежност, преклонение, любов, неудържима страст към красивите и загадъчни жени от световните пристанища и в същото време силата на гнева от загубата на национална идентичност, от продаването на отечествените идеали за шепа сребърници от новите силни на деня, които са докарали народа си до скотско положение и отчаяние, прогонили над два милиона наши сънародници да се скитат немили - недраги из чужбина.
Защо не можем времето да спрем? - възкликва реторично поетът. И отново се впуска в своите вечни пътешествия. Бихме могли да наречем Коста Качев поет, скитник и мечтател. Него го вълнува вечния кръговрат - кръговрата на сезоните, на любовите, на разочарованията и възторзите, на приятелствата и предателствата...
В съвременната българска литература има редица случаи на автори с друга, а не литературна професия - лекари, учители, инженери, художници, актьори, режисьори, дори монтажници и строители. И някои от тях създават истинска, неподправена, оригинална и стойностна литература.
Докторът Коста Качев е от тях.