Пътешествия с трамвай, или най-любопитните маршрути по градските релси

Трамваите в представата на повечето хора са нещо архаично. И ако в България подобни асоциации донякъде са оправдани, в Западна Европа и САЩ пътуванията по градските релси, напротив, се възраждат и будят все по-голям интерес не само у жадните за емоции любопитни туристи, но и у самите жители на мегаполисите.

Смята се, че трамваят е един от най-старите видове градски транспорт - първата от все още действащите линии на електрическите превозни средства е открита в Берлин още през 1881 г. Времето след Втората световна война наистина не е най-доброто за обществените релсови карети, както ги наричаха духовити граждани. Всеобщата автомобилизация довежда до масовото съкращаване или тоталното ликвидиране на трамвайните линии в по-голямата част на градовете по света. Но в края на XX век човечеството, уморено от вечните задръствания и загрижено за проблемите на екологията, отново се сеща за трамваите. И днес те изживяват своеобразен ренесанс.
В някои градове по света бройката на пътниците, ползващи трамваи, надвишава стотици милиони годишно. На други места, където за такъв транспорт не са и чували, първите електрически улични влакове започват да се появяват в началото на XXI век. Например, управата на ирландската столица Дъблин решава да се обзаведе със собствен трамвай едва през 2004 г. По-интересни са обаче онези градски релсови линии, които могат да се похвалят не само с вековна история, но и с любопитни перипетии и необичайна съдба.

Трамвайният звънец започва да се чува в Хонконг през 1904 г. Дори японската окупация през Втората световна война не успява да прекъсне работата на този вид транспорт. По улиците на бившата британска колония може да се видят само двуетажни вагони, което превръща трамвайната система на този остров-мегаполис в уникална. Въпреки че дабълдекерите не са най-бързият обществен транспорт в китайския град, те доста успешно се вписват във високоскоростния ритъм на живот на азиатския финансов център. Всекидневно хонконгските трамваи превозват почти четвърт милион пътници, а общата дължина на линиите е 30 км. Дабълдекерите са популярни не само сред местните. Дори туроператорите включват возенето с автентичен над 100-годишен трамвай като допълнителна атракция за гостите на града. Особено впечатляваща е такава разходка привечер, когато улиците на Хонконг се озаряват от хиляди неонови светлини. Билетът за дабълдекер струва 2,3 хонконгски долара ($0,3) за възрастен, като децата се возят на половин цена. Екскурзиите с ретротрамвай за чужденци обаче изобщо не са евтини и варират от 825 до 1750 в местна валута (или 106-226 щатски долара).

Едно от най-популярните туристически места още от края на XIX век е австрийският планински хълм Пьостлингберг. До върха му, висок 537 метра, може да се стигне само с... трамвай. Линията, дълга 4,1 км, е построена през 1898 г. Но най-любопитното е, че това е най-стръмният трамваен маршрут в Европа - преодолява височина от над 255 метра, като през последните 3 км се движи под 10,5-градусов наклон. Още през първите години от въвеждането в експлоатация на уникалното превозно средство то изцяло се изплаща. И дори по време на войните броят на пътниците се увеличава. А днес трамвайната линия Линц-Пьостлингберг всяка година превозва над половин милион души. Наскоро вагоните бяха обновени, но все пак дизайнът им е стилизиран в съответствие с техните "събратя" отпреди 100 години, което им позволява не само да привличат все повече туристи, но и идеално да се вписват в традиционния австрийски пейзаж. Билетът струва 3,40 евро за възрастни, а децата традиционно се возят на половин цена.

На най-младата трамвайна линия в света може да се повозите в Йерусалим. Официално тя бе открита на 19 август 2011 г. и свързва планината Херцел с района Неве-Яаков. Дължината на уличната железница днес е 13,8 км, като се планира тя да достигне 24 км. Електрическият влак пресича почти целия град, включително и спорните територии. Специално за трамвайната линия е построен висящ мост, наречен "Арфата на Давид" - един от шедьоврите на съвременната инженерна и архитектурна мисъл, реализиран по проект на Сантяго Калатрава. Вагони за новия вид градски транспорт са докарани от Франция и затова те почти не се отличават от европейските си "колеги". Но все пак има един, доста съществен детайл, който превръща йерусалимския трамвай в един от най-необичайните по света. Става дума за бронирана обшивка на превозното средство, която спира куршумите. А двигателят на градския влак е предпазен от евентуални взривни устройства със специален "кожух". Обявяването на спирките също е съобразено с обстановката в страната и се произнася на три езика: иврит, арабски и английски. Билетът за бронирания трамвай струва 6,6 шекела ($1,8), а ученици и пенсионери пътуват на половин цена.

Симбиозата между трамвай и метро е доста популярна в няколко града по света - Антверпен, Шарлероа и Брюксел (Белгия), Хага (Холандия), Виена и Линц (Австрия), Сан Франциско и Бостън (САЩ), украинския Кривой Рог, руския Волгоград и др. Линиите на метротрама, както наричат това превозно средство, минават и под, и над земята. Предимствата на този вид транспорт е, че е абсолютно независим от градските задръствания и струва доста по-евтино от класическите вагони. Сред недостатъците на метротрама е фактът, че в него могат да се возят доста по-малко пътници, отколкото в подземната железница, както и скъпоструващото строителство и поддръжка на тунелите, в сравнение с обикновените релси и спирки. Често градската управа решава да въведе в експлоатация подземните трамваи, когато не достигат средства за изграждането на истинско метро. По този начин се създава инфраструктура, която на по-късен етап може да се развие до пълноценна транспортна мрежа, която да обслужва по-голям пътникопоток.


Знаете ли, че...

- През XIX век вагоните по трамвайните релси са теглени от коне.
- Първите в света градски железници са построени в Балтимор (1828), Ню Йорк (1832), Ню Орлеан (1834).
- За столица на трамваите се приема Санкт Петербург, тъй като дължината на линиите в града на река Нева е над 600 км. През 90-те години на миналия век този факт дори е регистриран в Книгата на рекордите "Гинес".
- Към първия електрически трамвай, който се появява през 1881 г. в Германия - Берлин, са прикрепени 4 вагона, като всеки от тях е с по 6 места.
- За прототип на днешните улични влакове е послужила машината, създадена от немския инженер Ернест Вернер фон Сименс. За първи път тя е представена през 1879 г. на Германската промишлена изложба в Берлин. Локомотивът се използва за превозване на посетителите из залите на експозицията.
- От Виена до Братислава до 1936 г. можело да се стигне с трамвай.
- Междуградски трамвай, свързвал Солерно и Помпей, бил доста популярен в Италия.
- Най-дългото пътуване с уличен влак отнема 5 часа и половина, като началната спирка е в немския квартал Крефелд, а последната - във Витен. Разстоянието, което изминава трамваят, е 105,5 км, а пътниците трябва да се прекачват 8 пъти.
- Улична железница, на която се возят само деца, съществува от 1960 г. във Франкфурт на Майн.
- Най-старите трамвайни вагони, които все още се използват на остров Ман, са произведени през 1893 г.
- Най-малко разпространена като градски транспорт е уличната железница в Африка, където на трамваи се возят само в Тунис, Кайро, Александрия и Хелуан.
- Най-малкият град, където има уличен влак, е руският Волчанск (Свердловска област). Населението, наброяващо около 10 хил. жители, се вози на електрическа железница, дълга 8 км, от 31 декември 1951 г.