Пазарлъкът в Брюксел

Евросъюзът и Турция не желаят да погребват мигрантското споразумение от 2016 г., но в същото време си оставят отворена вратичка да излязат от него, ако преценят, че вече не им върши работа.

Общо взето, така може да се оценят договорките от преговорите на евролидерите с турския президент Реджеп Ердоган. Двете страни ще направят съвместен преглед какво се спазва и какво не от споразумението - звучи честно и партньорски. Но Турция недоволства, че ЕС е дал малко над половината от обещаните 6 млрд. евро (по-точно 3,2 млрд. евро), а отгоре на всичко дава парите не директно на Анкара, а на хуманитарни и неправителствени организации, които отговарят за изградените в страната училища, центрове за настаняване и болници за мигрантите.

Брюксел неслучайно прави това - за да не потънат парите в нечии турски джобове. Докачливият Ердоган се прави на обиден, че подозират държавата му в злоупотреби, а и се дразни от тромавите траншове, след като Турция вече била дала цели $40 млрд. за устройване на 3,5-те милиона бежанци и мигранти. А ЕС се мотка с някакви си 6 млрд. евро.

Нищо чудно мнителният Ердоган да подозира, че Брюксел иска да го излъже, макар че това не е така - еврокомисарят по бюджета Йоханес Хан вече поясни, че остатъкът от обещаната помощ е заделена и просто чака време да бъде изпратена.  

Но ако Ердоган е еднозначен в позицията, с ЕС не е така. Някои страни са готови да бъдат изпълнени исканията му, други - не. От изявленията на евролидерите Шарл Мишел и Урсула фон дер Лайен става ясно, че Брюксел търси сговорчивост и обещана помощ на Турция. Но не безусловно и критично, не на всяка цена. И ако свадливият Ердоган реши, че поставените условия или критиките му идват много, ще пусне мигрантския шалтер, а това ще е краят на споразумението. Тоест, ако ЕС не бъде достатъчно компромисен, просто ще насочи Анкара към отворената врата за излизане от споразумението. 

Да допуснем, че все пак двете страни се разберат за парите. Остават обаче разногласията им по такива точки от споразумението като визовата либерализация и актуализирането на митническия съюз. Там разногласията са още по-дълбоки, а допирните точки - по-малко. Всъщност именно непреодолимостта на разногласията може да обедини двете страни до общо виждане - да не превръщат тези въпроси в препъни камък за изпълнението на мигрантското споразумение.

С риск да не прозвучи патриотично, но в цялата тази конфигурация България стои тарикатски и шмекерски с претенциите за допълнителни 130 млн. евро за оборудване на полицаите. То не е лошо да се изфинтира Еврокомисията с някакви си 130 млн., но там не са пасли трева. Първо, наскоро Борисов покани евролидерите Шарл Мишел и Урсула фон дер Лайен да видят границата и се накичи с техните похвали. И защо Еврокомисията да даде още пари, след като еврограницата на родината била защитена добре? Така премиерът ни предварително си изстреля патроните. И, второ, допълнителните милиони не са ли повече необходими за здравината на оградата, а не толкова за оборудването на полицаите?