Пазарна мощ за печалбата, срещу общественото благо

Няколко корпорации са натрупали толкова много власт над световните хранителни системи, че „малка група хора оформят хранителните системи по начин, който служи на крайната цел за максимизиране на печалбата, вместо на общественото благо“. Това са заключенията в доклада „Корпоративна власт и правата на човека в продоволствените системи“ на докладчика на ООН за правото на храна Майкъл Фахри. Докладът беше представен миналата седмица на Общото събрание на ООН в Ню Йорк.
Изследването очертава какво означава това глобално господство на продоволствените системи на практика: „Само относително малка група хора определят и контролират това, което се отглежда, как се отглежда, условията на труд, цените и избора на храни по начин, който служи за максимизиране на печалбата им“. 
Мениджърите на тези агрохимически мултинационални компании са по-скоро в бизнеса с „продажба на годни за консумация стоки, отколкото на добра храна“. Докладът на ООН също така описва как нарастващото корпоративно влияние определя все повече начина, по който се вземат решения за продоволствената политика „в рамките на националните правителства, а също и на ниво ООН“.

Инфлация

Докладът на ООН обяснява защо се покачват цените на храните: „Неотдавнашното увеличение на цените на храните отразява високата концентрация на пазарна мощ на доставчиците. В световен мащаб темповете на инфлация на храните са рекордно високи. Инфлацията при храните се причинява главно от транснационалните корпорации, които повишават цените с темпове, които надвишават увеличените разходи и рискове. Корпорациите погрешно приписват покачването на цените на различни кризи, за да прикрият печалбата си.“
Агробизнесът в ЕС и хранителните корпорации използват кризите като извинение, за да избегнат въвеждането на регулации, особено по отношение на устойчивостта. Например, непосредствено след началото на войната в Украйна на 24 февруари 2022 г. ЕНП и други десни политически групи в Европейския парламент се присъединиха към лобито на агробизнеса, за да спрат основните елементи на Зеления пакт на ЕС, и по-специално стратегията „От фермата до трапезата", предложена през 2020 г.
През септември 2024 г. Урсула фон дер Лайен представи доклада за „Стратегически диалог относно бъдещето на селското стопанство в ЕС". Този диалог, разработен в продължение на 7 месеца, имаше за цел да насочи селскостопанските политики на ЕС през следващите години. Планът беше обявен от Фон дер Лайен в речта й за състоянието на Съюза през септември 2023 г. и беше възприет от мнозина като опит да запази собствената си кандидатура за втори мандат като председател на Комисията и вероятно също така да спре намаляването на подкрепата на земеделските стопани за собственото й политическо семейство, християндемократите (ЕНП).

Монопол

Ефектите от някои огромни сливания през последното десетилетие, според доклада на ООН, доведоха до сегашната ситуация, в която само четири компании са доминиращи в световния сектор на селскостопанските семена и химикали, което води до огромна политическа и икономическа мощ.
Последиците за фермерите и за биоразнообразието са много реални, посочва докладът: „Такава концентрация на пазара означава, че малък брой компании несправедливо ще контролират цената на семената, които са произходът на самия живот. Всяко увеличение на цените на семената ще увеличи разходите за земеделие, което ще затрудни фермерите да реализират печалба.“ Според доклада „голямата четворка“ в сектора на семената произвежда повечето агрохимикали, свързани с генетично модифицирани семена. Тези агрохимикали намаляват биоразнообразието, което от своя страна намалява устойчивостта на селското стопанство“.
Кои всъщност са големите акули, които контролират световното производство при хранителните вериги?
- Семена и пестициди: четири фирми (Bayer, Corteva, Syngenta и BASF) контролират 56% от световния пазар на търговски семена и 61% от пазара на пестициди. Тези компании все повече разчитат на генетично модифицирани организми и изкуствен интелект, за да стимулират развитието на семената;
- Торове: пет фирми - OCP (Мароко), Mosaic Company (Съединени американски щати), ICL (Израел), Nutrien (САЩ) и Sinofert (Китай) - контролират 25% от пазара на фосфатни торове;
- Селскостопанска техника: четири компании - Deere and Company (Съединени щати), CNH Industrial (Нидерландия), AGCO (САЩ) и Kubota (Япония) - доминират 43% от световния пазар и инвестират сериозно в прецизно земеделие, задвижвано от изкуствен интелект;
- Фармацевтични продукти за животни: 10 фирми контролират 68% от пазара, като първите четири държат близо 50%;
- Генетика на домашните птици: три корпорации - Tyson Foods (САЩ), EW Group (Германия) и Hendrix Genetics (Нидерландия) - доминират в сектора. В Съединените щати те доставят 98% от разплодния запас за бройлери. Подобен пазарен контрол наблюдава в Бразилия, Китай и Африка. Доказателства за манипулиране на цените и координация на пазара се появиха в Замбия и Съединените щати, което доведе до разследвания и санкции.

Лобизъм

Корпоративното завладяване само от няколко мултинационални корпорации също доминира в изготвянето на политиките на ЕС. Докладът на ООН отбелязва, че „в Европейския съюз 162 корпорации и търговски асоциации харчат поне 343 милиона евро годишно за лобизъм, което е увеличение с една трета от 2020 г.“
Според доклада на ООН „корпорациите оформят хранителната политика поради нарастващото си политическо влияние, което отслабва демократичното участие“, цитирайки например начина, по който Аржентина отстрани организациите на гражданското общество и коренното население в обсъжданията на реформата на законодателството за семената, докато биотехнологичните корпорации заеха централно място в дебата. Предстои да станем свидетели на подобен процес и в ЕС, тъй като континентът преминава към дерегулация на новите генетични техники.

Obektivno.bg
*Заглавието е на редакцията