15 Август 2020събота11:40 ч.

Съдби

Пенсиониран фелдшер - половин спешна помощ в Странджа

За четири години Иван Доктора е потрошил пет лични автомобила по лошите пътища на Малкотърновско, ползвайки ги като линейки

/ брой: 132

автор:Красимир Кръстьовски

visibility 5153

Той е от онази "порода" едри мъже, които говорят само ако ги попиташ. И които срамежливо си гледат в краката, за да не би да настъпят я мравка, я невинна буболечка. Тази "порода" рядко използва "аз" и дори след години приятелство не вади личния си живот на показ.
За почти всички, живеещи в селата около Малко Търново, той е просто Иван Доктора. Или човекът- линейка. С втория си прякор се сдобил само за 4 години, откакто работи в "Спешното" на граничното градче. За същите години е успял да потроши по подобието на пътища пет лични автомобила, с които ходи на работа, а обикновено ги ползва и като служебни. Ще закара някой болен до града, ще пазарува на едро за цели села лекарства, ще отиде на някого да постави инжекция...
Иван Доктора не отказва. Преди три години, за да се плати неизбежна операция на човек от Голямо Буково, си

продал на вторични суровини колата и теглил заем

Болният не му бил никакъв, но в безизходица. Днес вече е добре и е сравнително заможен, но все още не се е наканил да си върне борча. За дълга Доктора и дума не е отворил. "Здраве да е!", коментира накратко случилото се. Въпреки че самият той непрекъснато е в заеми. Един покрие, втори на ред, трети тегли....
Понеже 620 лв. заплата и малка пенсия не стигат, работи на граждански договор и в Дома за възрастни психично болни жени в с. Заберново. Затова е вечно на път. От Малко Търново към Заберново и оттам към Буково, където живее на квартира.
Някой би си помислил, че работещ на две места пенсионер сигурно е заможен? Може, ама някъде другаде в България. Или, ако не се казваш Иван Николов Атанасов-Доктора. За когото ходенето на "повиквания" в Бърза помощ е просто работа. От тях 70% са по дребен повод от циганите, които, упорито заселвайки се, претопяват някога чисто българските Странджански села. Курсовете с личната кола, най-често по непроходими за линейката пътища, са услуги. За тях пари не взема, приема единствено почерпка на раздумка в някой от местните селски магазини, които са и ресторант, и селски съвет... Собствено жилище Доктора няма. Харчи всичко за бензин, за да пътува до работните си места, за храна и дребни харчове.
"Децата вече пораснаха и всеки е по пътя си. С бившата жена не контактуваме...", така коментира Иван отминалия си период на бургазлия. Приел е живота в затънтените села като нещо естествено, а големият град не му липсва. До Бургас идва по веднъж-дваж в месеца, за да напазари това-онова и да се види със стари приятели.
В града обаче "го стяга".

Отвикнал е от суетата, шума и мръсния въздух

А дълги години е работил в една от най-скандалните обществени служби - изтрезвителя. Оттам има "цял вагон" пикантни истории, които рядко разказва пред най-близките си приятели. Такава се случила още на първото му дежурство. Някакъв здравеняк с психически отклонения избягал, напил се и започнал да буйства. Понеже полицията отказала да прати екип, наложило се на Иван и шофьора на камионетката да го усмиряват. Пациентът обаче освирепял и се стигнало до повече от принуда... "Дотогава не бях се бил - срамежлив и кротък съм. Ама тоя щеше да потроши всичко наоколо, можеше и невинен да пострада. Та се наложи такъв як бой да му теглим... докато кандиса. Ако това се случеше днес, сигурно щяхме да сме дадени на прокурор. Сега свободата се разбира малко криво... Затова често стават и случаи на насилие над невинни хора. Като този в Лясковец. Иначе малко се поотърсих тогава. Бях малко смотан. И с жените хич ме нямаше. С бившата ми жена, която на младини бе разпределена в с. Факия, ни запознаха и "сватосаха" приятели. Да е жива и здрава, разделихме се. Затова не обичам да говоря. От нея две деца ми останаха - син и дъщеря.
Покрай родителите си, които работеха в "Бърза помощ" като шофьор и санитарка, приех

мисията да помагам

за свое естествено бъдеще в живота. Завършил съм Медицинския в Бургас", така накратко Иван Доктора описва живота си.
"Не съм за зографисване във вестниците... Виж колко по-интересни са звездите. Тоя купил "Порше", другата закусила на Филипините, тези купили поредния си хотел, онези какви часовници и бижута носят. А аз - какво? Снощи сварих една тенджера боб, имам и консерва свинско, хляб взех пътьом от Евренозово. Колкото изям - толкова.
От седмица съм без ток - някакви се закачили нелегално за електромера, той навъртял една сметка... и... от Енергото дръпнали шалтера. До Бургас обаче мога да отида чак след 3 дни - дежурен съм в Заберново, където грижите за около 50 психично болни жени няма кой да поеме... Ако проблемът не се оправи за ден, ще карам поне още седмица без ток - следват дежурства в Малко Търново, а съм обещал и на един дядо от селата да го водя на преглед в Средец", споделя Доктора.
"Вярно, в Спешното винаги е напрегнато. Обслужваме Малко Търново и няколко села, до които пътуването е цяла одисея. Но какво толкова?

Да спасяваш хора е професия, която не е за всеки

Трябва сърце. И мен ме дразни, когато екипът ни е извикан за обикновена настинка с температура, а по същото време може да има неотложен случай и човекът да си отиде от тоя свят ей така - от невежеството на някой. Тук в циганските махали ни третират като слугинаж, викат ни за щяло и не щяло. Повечето са и без осигуровки, та сметките на държавата как да излязат? Ама... и те са хора. Пък и не са виновни. Истината е, че няколко поредни правителства въобще не си направиха труда поне да добият представа как се живее в тези забравени и от Бога села. Камо ли да вземат адекватни мерки. Проблемите не са само в ниските заплати", коментира Иван ситуацията.
На въпроса какво да направи държавата, за да се съживи районът на Странджа, той е категоричен.
"Първо, трябва

да се създаде поминък за населението

- ако трябва със стимули, както някогашното ПМС 22 от времето на Живков. Иначе какви реформи ще се обещават, като няма хора. Днес в тукашните села 90% от къщите пустеят. В тях като в Средновековието живуркат по десетина старци. И докога - до след десетина години, след което целият регион може спокойно да се зачертае от територията на България. А за здравеопазването - връщането на Медицинския институт в Бургас е добър вариант. Фелдшери като мен може да поемат поне елементарното обслужване на населението. Доколкото съм чувал, такава система работи и в доста от развитите държави по света. Заплатите също трябва да се увеличат, но не това е най-важното. Сега уж се отворихме към света, а като че ли си отворихме устите, без да се замисляме, че за да имат на Запад това благосъстояние, първо, са си го създали. Докато чакаме добро даром, нищо такова не ни чака. Трябва да се променим, да си върнем човешките корени. Моето поколение гледаше на Дон Кихот като на положителен герой, а сегашното - като на психясал неудачник", завършва Доктора, отпивайки последната глътка кафе.
След десетина минути трябва да вземе от болницата изследванията на една баба от Граматиково и

да купи лекарства за съсед

от Голямо Буково. После - на път. Маршрутът тази вечер е Бургас-Средец-Голямо Буково-Граматиково-Малко Търново. След нощното дежурство се мести в Заберново, ще подреме на кушетката в кабинета и има още едно нощно...
Почивката е чак вдругиден.
А на следващия - нов маршрут. Спешните повиквания са просто работа...

Малко Търново


Снимки Велиана ХРИСТОВА
"Пътищата" на Странджа... Когато завали, между селата е непроходимо

Домашните ремонти ще намаляват данъците

автор:Дума

visibility 310

/ брой: 155

Лаптопите най-търсени в кризата

автор:Дума

visibility 261

/ брой: 155

Българите карат най-старите коли в Европа

автор:Дума

visibility 302

/ брой: 155

59 на сто от хората правят застраховки по задължение

автор:Дума

visibility 206

/ брой: 155

Израел възобновява полетите до България

автор:Дума

visibility 195

Франция изпраща военни в Крит

автор:Дума

visibility 417

/ брой: 155

Помпео с антикитайска обиколка в Европа

автор:Дума

visibility 391

/ брой: 155

Ама кой щял да дойде, като се махне Борисов

visibility 1004

/ брой: 155

Протестите са на народа

visibility 717

/ брой: 155

Ива Уорън: Футболът е не само страст, но и работа

автор:Мони Георгиев

visibility 228

/ брой: 155

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ