Пернишки данъци

Няма как да имаме виенска инфраструктура с пернишки данъци. Така финансовият министър илюстрира в края на миналата седмица тезата си, че ако общините искат да събират повече приходи, това трябва да стане чрез по-високи данъци и повишената им събираемост. Ако беше по-прецизен, Владислав Горанов трябваше да каже, че виенска инфраструктура не се прави с пернишки доходи. Защото данъците са следствие на доходите. Колкото повече пари получаваш, толкова по-големи данъци плащаш. При местните данъци и такси, общо взето, логиката е същата. Колкото е по-богат човек, толкова повече имоти притежава и плаща повече налози за тях.
От години общините настояват да получават 20% от данъчните приходи, с които се облагат личните доходи. По време на втория кабинет на ГЕРБ при подготовката на бюджета за 2015 г. Горанов предложи друг вариант - да се даде възможност общините, които решат, да вдигнат в своя полза плоския данък от 10 на 12% и двата процента да остават за тях. Местната власт, доминирана от ГЕРБ обаче, се уплаши от подобни стъпки, за да не загуби популярност. Така идеята пропадна.
Финансовият министър за пореден път актуализира и тезата, че трябва да се преосмисли и облагането на автомобилите така, че причиненото от тях замърсяване на околната среда да има по-голяма тежест при определянето на данъка. В противен случай България можела да се превърне в склад на замърсяващи дизелови возила, когато бъдат забранени в ЕС. Прав е, че сме се превърнали в автомобилното гробище на Европа. Както е известно, средната възраст на колите у нас е над 15 г. Но и за това са виновни не данъците, а доходите.
По последни данни на Евростат заплащането в България си остава най-ниското в Европа. Часовата ставка у нас през 2017 г. е била 5,1 евро, докато средният европеец е получавал 23,1 евро за отработен час. За еврозоната цената на един час труд е била 26,9 евро. Така че за дупките по пътищата и порутените сгради в градовете са виновни пернишките доходи, не пернишките данъци.