Пешо Отровата

Пешо Отровата - така го знаят в района на град Средец. Бракониерите са измислили този прякор на горския Петър Русинов, защото им трови живота. Той не се срамува от него, даже си го харесва.
Запознах се с Петър на лов в Странджанския край. Веднага усетих в него тръпката на търсача на силни усещания. Разбрах, че е нестандартна личност и с часове слушах приказките му:
- Преди години заплатата ми беше сто лева, а за убит чакал плащаха по сто и петдесет. Дойде ми редът да си купя кола. Нямах пари, но имах седем обучени кучета. Излизах с две на лов, другите почиваха. Денонощно ловувах на чакали. За един месец събрах парите и си купих москвич.
Най-екзотичният му спомен е за времето, когато се е опитвал да прави бизнес със змийска отрова:
- Аз пепелянка не убивам. Прави ми кеф да я хвана и да я пусна. Дойде веднъж приятел и започна да ме кандърдисва: "Предлагам ти страхотен бизнес. Хващаш сто четиридесет и седем пепелянки. Седмично като ги издоим, пускат един грам отрова - в Англия струва петстотин долара. От тебе отровата, другото от мен."
Запалил се Пешо. За една пролет събрал сто и петдесет пепелянки. Направил над гаража си стаичка и ги сложил в клетки по тридесет. И започнали проблемите:
- Не знаех, че змията издържа една година на глад. Без вода обаче не може. Пусках им гущери. Пълзяха върху тях, не ги закачаха. Взех един такаламид и напълних седем-осем пепелянки с кайма. Станаха като луканки и вечерта умряха.
Някой му дал идея да ги храни с бели мишки. Пуснал двеста-триста плъха в канала на гаража. Но змиите убивали плъховете и не ги ядели. Единственото, с което се хранели, били новородените змийчета.
- Два пъти изтървавах змиите - спомня си Петър. - Напълних дворовете на комшиите. Под дървата им, на плетовете, на терасите. Чудо. Все пак успях да ги прибера.
Тъкмо посъбрал Пешо малко отрова, и се оказало, че в Англия не искат да чуят за български търговци:
- Сухата отрова е като колофон - обяснява Пешо. - Занесли нашенци мостра - няколко грама оригинална отрова. Харесали я англичаните. Като тръгнала голямата пратка от по един килограм, хакнали колофон. И аз увиснах. От целия бизнес успях да продам на циганин-търговец един грам отрова за петстотин лева.
Майка му изхвърлила другата отрова, за да не стане някоя беля. Останали са му две ухапвания:
- Връщах се от лов на пепелянки. В чувала имаше двадесет-тридесет. Хванах една - явно малко по-долу. Извъртя се и ме клъвна. Отидох при доктора в Грудово. Той започна да ме разпитва и да ми губи времето. Пита ме няколко пъти: "Откъде си сигурен, че те е ухапала пепелянка?" Ядосах се. Взех чувала от колата и го отворих: "Това какво е? Да ги изсипя ли на бюрото да ги разгледаш по-хубаво?" Докторът рипна: "Стой бе, човек. Ние нямаме серум и затова те бъзикам". Извика веднага Бърза помощ и отпътувахме за Бургас. Спряхме на светофар. Шофьорът загаси двигателя за икономии. На мен вече ми се виеше свят. Заудрях по прозореца: "Давай бе, ей! Давай, че заминавам! Ще ти платя икономиите!"
В болницата успели да го спасят. След два месеца, докато доял змиите, го клъвнала втора пепелянка.
Видял Пешо, че не става бизнесът със змиите, събрал ги в два чувала и ги пуснал при кариерите край града. Един месец след това циганите не смеели да ходят там на работа.
Решил да гледа вълци. Приятел му обяснил:
- Ще вземем мъжки вълк и немска овчарка. Излизат истински вълчета. Отглеждаме ги. Докарвам чужденеца на лов. Упояваме вълка. Пускаме го в дерето, кучетата го подгонват. Излиза право срещу чужденеца. Бум. И той доволен, и ние доволни.
Създали необходимата организация, но докато чакали да се окучат, приятелят му се разболял и умрял.
- Хайде, развали се и тази работа - маха с ръка и се подсмихва Пешо.
Той обича шегите, но и те са като живота му. Утрепал вълк и изкиснал месото хубаво. Направил го на луканка, като сложил повече подправки. Черпил наляво и надясно приятели. Карал ги да сравняват вълчата луканка с домашната. Всички предпочитали тази от вълка.
- Е, не им ставаше приятно, като им кажех, че е от вълк, но пък те твърдяха, че луканката е страхотна - смее се Пешо.
Текст под снимка
Пешо Отровата - траперът на Странджанския край