Пет пъти зов за обич

Донка Йорданова

Пет пъти зов за обич отправя поетесата-преводачка Сидония Пожарлиева в своите две авторски двуезични (и на френски) хайку книги, както и чрез подбора на трите преводни (от португалски) - две с поезия и един роман (в превод на две млади преводачки и с нейно участие).
Цялото й многообразно творчество досега, от близо 114 книги, може да се определи като такъв зов, който излиза от дълбините не само на българските, но и на световните човешки традиции. Не се ли ражда човек, за да обича, да бъде обичан? Защо е тази тъмна сянка на омраза между хората? Кога ще бъде прогонена от силата на светлината и любовта? Това зависи от нас - човеците. Нека отворим сърцата и душите си за тази благодат!
Докато предишните стихосбирки на авторката ни отвеждаха в "Световете" на "Безкрая", тези две поетични книги "(Не)Обичайни неща" и "От Мъката до Усмивката" ни приземяват, за да осъзнаем колко много се отдалечаваме надолу от Земята-кърмилница, която е "Живо същество" и се гневи срещу нас, нейните деца, които я рушат, унищожавайки се. Затова тя се гърчи в земетръси, порои и суша, цунами... повличайки към гибел хора, домове, сътвореното и създаденото от съзнателни люди дело. И идва Мъка...
А колко малко е нужно на човека да обича ближните и себе си, Природата и Земята, от които ние сме малка частица, да се грижи истински за тях, да ги облива с най-прекрасното и силно чувство Любовта! И тогава се ражда Усмивката - най-стойностният белег на нашата душевна хармония. Тогава Човек я вижда навсякъде около себе си - в цветята, в полета на птиците, във Вярата и Надеждата на изпадналия в беда събрат, когато му подадем ръка, в Светлината Божия, която ни обгръща.
Авторката подбира за превод такива стихове на чуждестранни поети - свои приятели, които ги разкриват в най-съкровените им пориви и чувства. Така големият португалски поет-писател, ерудит, преводач, дипломат и общественик Нуну Жудис се явява пред нас с най-простото, но и най-сложното, Любовта, която му дава оптимистичния поглед към света и живота.
Португалският автор на другата преведена антологична книга Казимиру де Бриту, поет и писател, преводач, журналист, общественик, световноизвестен хайку творец, създава една изстрадана поезия, чрез която търси Музика на света. Почти в края на пълноценния си творчески път има основание да каже: "Само този, който дълго е страдал,/ще може да пише любовна поема." и "Който е обичал, още обича..." Уверен е: "ще имам време да възпея свещеното пътуване,/където любовта царува."
А все още младият Жузе Мануел Мендеш в романа си "Вдигането на мъглата", където чрез модерните форми на течението "потокът на съзнанието" също изплува към бреговете на истинската, силна и всеотдайна Любов, напускайки непълноценната, немощна любов.
И тъй, преминавайки през страданията, връхлетели ни поради човешки заблуди, недомислия, лоши изкушения, на Човека му остава единствения изход да се хване за крилото на Обичта, да облети света и майката Земя с нея, да прави добро, за да ги облее със Светлина и Хармония - тях и себе си.
Ако искаме да оцелеем и бъдем истински живи, оставяйки светла диря след нас!