Петър Влайков: За 80-ия юбилеен сезон ще има много изненади за публиката

ПЕТЪР ВЛАЙКОВ е възпитаник на Хуманитарната гимназия в Пловдив. Дипломира се като бакалавър през 2011 г. в ПУ "Паисий Хилендарски" - специалност "Актьорско майсторство за драматичен театър" в класа на проф. д-р Елисавета Сотирова. Преподавател е по актьорско майсторство в същия университет като асистент в класовете на доц. Леонард Капон от 2011 г. досега. Магистър в АМТИИ - "Артмениджмънт", през 2017 г. От 2010 до 2019 г. е актьор в трупата на Хасковския театър "Иван Димов". От края на 2019 до средата на 2020 г. - заместник-директор на ДКТ - Пловдив, а от май 2020 г. досега - негов директор. От 2020-а е член на УС на Асоциацията на куклените театри АКТ-УНИМА, България, като през 2024 г. е избран за неин председател. През 2021 г. става съучредител и член на УС на Асоциацията на работодателите в театралната област - АРТО. 
Петър Влайков е участвал в над 50 различни спектакъла за деца и възрастни, както и в няколко български и англоезични филма. Автор е на пиесите "Да се преструваш, е прекрасно" (премиера 2018 г. в ДКТ "Иван Димов", реж. Елин Рахнев със заглавие "Честита съпруга") и "4 жени без 4G" (премиера 2021 г. в ОДТ "Любомир Кабакчиев", реж. Димитър Живков). В съавторство създава и реализира с екипа, воден от Елин Рахнев, пиесите "Дубльори" и "Ако Роналдо беше Чехов". Съавтор и режисьор е на детската куклена пиеса "Докато Дядо Коледа спеше" (премиера 2017 г. в ДКТ "Иван Димов"). Негови стихове, пиеси и разкази са издавани в различни сборници и антологии.
Лауреат е на Националния конкурс за дебютна литература "Южна пролет" и носител на награда "Пегас"; носител на награда от Международния фестивал "Друмеви празници" - "Нова българска драма"; награда "Нови хоризонти" от Европейския фестивал на пътуващия театър; две актьорски награди от Международния куклено-театрален фестивал "Михаил Лъкатник", победител в Националния конкурс за разказ на ужасите на издателство "Лит-дизайн" 2023. Ето какво споделя за юбилейния сезон пред в. "Марица".

- Догодина Кукленият театър в Пловдив празнува 80 години. Готвите се за този прекрасен повод. Разкажете малко повече!
- Предстои ни 80-ият юбилеен сезон на Куклен театър - Пловдив. Броим за дата на създаването му 20 януари 1947 г., когато с акт на Общинския съвет - Пловдив е създадена трупата на Пловдивския куклен театър и е получила първото си възнаграждение. Разбира се, театърът е съществувал отпреди това, но ние смятаме тази дата за наш рожден ден. И в 80-ия юбилеен сезон ще представим много подаръци за нашата публика.
Работим върху документалния филм "Летопис на театъра - 80 години Куклен театър - Пловдив", който ще бъде издаден. Сред спектаклите, с които художествено смятаме да отбележим юбилея, едно от големите заглавия е "Крал Лир" на Шекспир с режисьор Веселка Кунчева. 
Няма да разказвам цялата ни програма за сезона, защото е много обширна, но едно от нещата, които сме си поставили като цел, е да представим едно пространство в приземието на театъра, в което публиката ни може да проследи цялата 80-годишна история на Кукления театър, включително с архивни записи от магнетофонните ленти, с видеа от спектакли на театъра, с музика от първите опери, понеже Кукленият театър е започнал с куклени опери. Включително с експозиция на кукли във виртуалното пространство, заснели сме и кукли от фонда на театъра във виртуална среда. 

- Като човек, който е бил на сцената и зад нея и знае как се менажира цялото това нещо, кажете колко различно е да играете пред хората от това да отговаряте и за съдържанието, и за културния облик на тази институция. 
- Изключително различно. Двете неща нямат нищо общо. И ако трябва да съм честен, творческата част от професията изключително много ми липсва. Тя носи освен възможност за развитие, чисто личностно, и огромно удоволствие в процеса на това да създадеш образ, роля, спектакъл. Това са липсите, те са свързани най-вече с егото. Основните разлики са, че професията на мениджъра много често е по-неблагодарна, свързана с много потъване надълбоко и с много жертви в посока на семейството. За съжаление, добрите мениджъри успяват може би да съчетаят двете неща. Аз все още търся как да го направя.   

- Какво си пожелавате оттук нататък? 
- Ако ми бяхте задали този въпрос малко по-рано, щях да отговоря, че си пожелавам да започнем да работим с лекотата, с която заслужаваме - по отношение на административните трудности, честите смени, липсата на устойчивост в системата на културата. Сега обаче, от гледна точна на днешния ден, си мисля, че тези трудности сякаш са ни необходими, за да ни държат живи, искащи и създаващи. Така че пожелавам си и на мен, и на всичките ни колеги не само в Кукления театър, а изобщо, които се занимават с културата на тази държава, да сме неуморни, непримирими и вдъхновени.