Петелът, който мъти

Мъжете по времената ще ги познаете.
Халиф Али (600-661 г.) - четвърти арабски халиф, братовчед и зет на Мохамед

В своя класически труд "Владетелят" италианският политически мислител, историк и дипломат Николо Макиавели пише: "Трябва да се помни, че няма нищо по-трудно от това да поемеш в ръце, нищо по-рисковано от това да управляваш и нищо по-несигурно в своя успех от това да поемеш водачеството на нов ред на нещата, защото новаторът има за врагове всички онези, които са били добре при старите условия, и хладни защитници в лицето на онези, които биха могли да са добре при новото. Тази хладина възниква частично от страха на опонентите - на чиято страна е законът - и частично от скептицизма на хората, които не са готови да повярват в новите неща, преди да натрупат опит с тях."
Не е напълно сигурно, че точно с това томче под възглавницата си е заспивала персоната Б.Б. (Борисов, Бойко), след като се появи на сцената на политическото театро, но е факт прозрението й, че когато човек няма възможност да се гордее със собствените си победи, започва да се пъчи с чуждите поражения. Е, понякога се спъва в истината, но намира сили да стане и да продължи. Колко му е, че за дадените предизборни обещания от ГЕРБ е необходима паметта на суперкомпютър, а изпълнените се смятат с топките на обикновено сметало.
Както е известно, ако фактите не съответстват на теорията, те следва да бъдат пренебрегнати. В едно интервю във в. "24 часа" от 21.12.2015 г. бившият конституционен съдия и още по-бивш виден функционер на СДС Георги Марков изоставя територията на своята професионална компетентност и храбро грабва четката на художник, за да изографиса ореола на мъченик около светейшия образ на Б.Б. Как бил натоварил върху плещите си - същински съвременен титан - двадесетина партийни и подобни квазиобразувания с по един файтон хора, само и само социалният мир да се стеле на гъсти талази върху земите български. По-нататък в интервюто Георги Марков дава газ и виенското колело на въображението му се завърта на максимални обороти. И сервира на читающата публика собственото си видение как Б.Б. насрочва максимално бързо парламентарни избори, в които натръшква върху татамито всичката опозиция - и старата, и новата, че и още неродената, какво ли остава за другата.
Детайлите как по-нататък да бъде нареждан пасиансът за българското народонаселение бившият конституционен цербер не конкретизира. Но нали не това е важното, това не е темата номер 1, а и в политиката нищо не е толкова малко, че да не е възможно да бъде раздуто неимоверно. Като например успехите в управлението на ГЕРБ, който може и да не е открил философския камък, но пък умее всяко парче хартия, дори тоалетна, да превърне в бюлетин за Б.Б. партията. Което постижение още веднъж доказва, че истината е еластична.
Преди да бъде разтегната и деформирана удобно за персоната Б.Б. и собствената му партия ГЕРБ, истината изглежда така: според данни от КТ "Подкрепа" около 600 000 души у нас попадат в категорията на т.нар. "работещи бедни" - ниско заплатени работници на пълно работно време, които получават около или по-малко от 400 лв. месечно. Тези хора са с брутна заплата под 67% от средната за страната - доходи, които не им позволяват да се радват на достоен жизнен стандарт. Изследване на КНСБ пък показва, че 2,3 млн. българи живеят в крайна бедност, а над 5,8 млн. преживяват всеки месец без необходимите средства за нормална издръжка - 560,61 лв. По данни на Евростат над 45% от децата у нас са заплашени от бедност и социално изключване. А в доклада "Индекс на робство", изготвен от фондация "Walk Free", е посочено, че България е на първо място в Европа

по дял от населението, което живее в робски условия

През петнадесетата година от ХХІ век в условия на модерно робство живеят 27 600 българи или 0,38% от населението. Модерните роби са свободни по закон, но са експлоатирани.
С лекота биха могли да бъдат описани забитите и по-нататък жалони на обществено-икономическия упадък на България. И понеже безпорядъкът се разраства пропорционално на търпимостта към него, повече от уместен е въпросът: кои са факторите  "спомоществователи" за водачеството на ГЕРБ в социологическите проучвания за електоралните нагласи? И то въпреки неблагоприятното положение на социалните индикатори и фактологията с множеството нарушения на законовите и етични норми от страна на високопоставени гербаджии както през първия, така и от началото на втория мандат на ГЕРБ?
В социологията има термин "path dependance" - "зависимост от пътеката". С други думи, за по-нататъшното развитие на дадена ситуация е от значение "пътеката", по която се е стигнало до нея. В публичното пространство у нас, ако даден избухнал скандал е единичен случай, той несъмнено би предизвикал тежка политическа реакция. Но на фона на всички деструктивни събития, отбелязани в хронологията на българската държава през годините на т.нар. преход, ставането на един скандал - не "случване", понеже самото събитие, което скандалът отразява, не ни се е паднало от лотарията на съдбата, а е било напълно предумишлено планирано действие от страна на лицата, за които то е било изгодно - ето защо се превръща по абсурден начин в нещо ординерно, в дежа вю, че чак само по себе си то вече не е в порядъка на изключение, а е характеризиращо обществено-икономическата система. И е разположено върху онази гъстонаселена с играчи от управленския "елит" територия отвъд законопозволеното, нафъкана и със златоносни жили, чийто генезис е изцяло в джоба на суверена. И колкото повече се множи броят на избухващите скандали, не само ще се разконцентрира вниманието на институциите и обществото, но и ще се налага като все по-валидна сентенцията на древноримския писател Луций Сенека: "Няма лекарство там, където това, което е било считано за престъпление, стане обичай." Едва ли за бацила на моралното разложение съществуват по-благоприятни условия за прикриване, омаловажаване и неглижиране от функционалните деформации на институциите. И за посипване с пепелта на забравата на предизборните ангажименти на Б.Б. да противодейства на корупционните практики - назад и напред във времето. Един вид операцията "Чисти ръце" на българска територия, която в отделни периоди на историята е била и държава - уви, не и понастоящем. Е, за да бъде изчистено нещо, друго трябва да се изцапа. Ала ГЕРБ във властта успя нетълкувателно да демонстрира, че

може всичко да бъде изцапано, без нищо да бъде изчистено

Или ако съвсем малко перефразираме мисълта на американския президент Роналд Рейгън: "Правителството на Бойко Борисов не е решение на нашите проблеми. Самото то е нашият проблем."
Как Б.Б., респективно ГЕРБ, да бъде лишен от потенциала си на незаобиколим фактор в българската политическа действителност? Актуален въпрос преди конгреса на БСП, чийто отговор е желателно да бъде оформен като проект сред ръководството на партията далеко преди откриването на форума. Като непременно се има предвид, че не е възможно някоя теория да претендира за определена самоличност чрез някакви символи и лозунги. В действителност искреността на такава претенция може да се измери само чрез наличието на преданост към обявената самоличност. Преданост чрез дела.
Не се ли получава омагьосан кръг? За да се легитимира в публичното пространство не само като радетел, а и в качеството си на активен деятел за социализирането на държавността, БСП е необходимо да демонстрира пред суверена на национално ниво дела, и то множество, в тази насока. Но за да притежава потенциала за тези действия, единствената възможност е БСП да разполага с парламентарно мнозинство, каквото тя не притежава сега, поради което е и в опозиция. Тогава как да си възвърне загубеното доверие, а и да го разшири?
Необходимо е

партийната стратегия и тактика на БСП

да бъде изградена единствено върху здравия разум, като се изхожда от обективните обстоятелства. Първо: основна характеристика в отношението към политическия елит в България е недоверието, с оглед на многократно извършваната подмяна на електоралния вот, т.е. манкирането не само от конкретно поетите ангажименти, но дори и от генералните насоки за провеждането на политиката, съгласно предизборните обещания. Второ: липсата на устойчивост в политическите предпочитания на гражданите говори за наличието на постоянна, задълбочаваща се пропаст между избиращи и избирани. И то по вина на избираните, понеже те не схващат себе си като "властделегирани", а се изживяват като властимеещи, какъвто всъщност е единствено суверенът. Тъй като обаче това прехвърляне на властови пълномощия не е обратимо във всеки момент обратно към държателя, то суверенът попада в капана на обезправяването и става обект на всякакви издевателства.
Ето защо, ако ръководството на БСП се осмели да приеме

като единствен приоритет здравия разум

то е наложително да информира гръмогласно съвкупния български гражданин, че се самоуволнява окончателно и безвъзвратно от ролята на кандидат-диригент на екипа за държавно управление в сегашния му недемократичен вид и се прехвърля в сферата на сервизното обслужване на суверена в условията на хибридна демокрация, която представлява съчетание на пряката и представителната демокрация. При наличие на непрекъснат, ефикасен и притежаващ санкциониращ потенциал контрол от страна на властделегиращите (суверена), върху властприлагащите. И така да бъде сложен кръст на абсолютното правило, че тези, които създават правилата, често живеят според изключенията.
Всъщност въвеждането на хибридната демокрация в България би представлявало радикална промяна на философията на обществения договор и би дало възможност на българския суверен във всеки момент да възпрепятства намерението да бъде превърнат в corpus vile, или с други думи, "малоценен организъм", както са казвали древните римляни. Върху който се извършва experimentum in anima vili - експеримент върху малоценно животно. И ако ръководството на БСП не желае да попада и по-нататък в ситуацията на петел, който мъти, е въпиещо наложително честно да си отговори на въпроса: Защо досега в България няма демокрация? Отговорът е неумолим: Понеже досега БСП не е искала истински. Да - не е искала истински. Понеже ако бъде институционализирана хибридната демокрация, нито една друга партия не би могла да изманипулира българския суверен да действа срещу себе си. Именно хибридната демокрация е възможност за изява на суверена в полза на суверена, или с други думи, за социализирането на държавността, с оглед на интересите на мнозинството.
Погребването на монопола на представителната демокрация е вариант "А" за постепенното измъкване на българския народ от тресавището на разрухата. Вариант "Б" не съществува. Дали в БСП има мъже (не по полов признак), които да наложат вариант "А" като програма на партията? Именно това означава мисълта на халифа Али: "Мъжете по времената ще ги познаете" - ако държавата е подредена, значи управниците са мъжествени хора. Е?!!!

*Авторът е председател на УС на Асоциацията за борба против корупцията в България.