Пионер на българската микроелектроника

Роденият в село Троица, Шуменско, Йордан Димитров Касабов има рядкото щастие в Софийския университет "Св. Климент Охридски" да попадне в полезрението на академик Георги Наджаков. Докато учи, е в кръжока му по опитна физика, след дипломирането - спечели конкурс и продължи като аспирант при своя учител. В 1956 г. защити кандидатска дисертация на тема "Върху строежа на запиращия слой на селеновите токоизправители". С нея показва, че добър изправителен ефект при селеновите токоизправители се получава при сложна структура на запиращия слой. Младият учен предложи нова технология за получаване на качествени селенови токоизправители, която успешно бе внедрена в едно от предприятията на ЕЛПРОМ.
Във Физическия институт на БАН от 1959 г. създаде и ръководи лаборатория "Силиций", която прерасна в секция, а на нейна основа през 1967 г. бе създаден Централен институт по елементи при ДСО "Изот". И съвсем естествено бе Йордан Касабов да бъде негов директор. За да го видим по-късно като директор на Института по микроелектроника.
От началото на 1979 г. до смъртта (13.4.1992) чл.-кор. проф. Касабов ръководи Сектора по физически проблеми на микроелектрониката и Лабораторията към него в Института по физика на твърдото тяло на БАН. Плодотворна бе дейността му и като преподавател по физика на полупроводниците, полупроводниковите прибори и интегрални схеми в Софийския университет. Той има изключителни заслуги за подготовката на поколения висококвалифицирани физици-специалисти и докторанти в микроелектрониката, негови възпитаници днес работят в Чехия, Германия, Канада, САЩ, Мексико и в други страни.
Йордан Касабов е автор и съавтор на повече от 20 изобретения в областта на микроелектронните технологии с голямо стопанско значение. Изобретенията му за сензори бяха патентовани в Англия, Италия, Франция, Русия. Библиографската справка ни посочва 112 негови публикации в наши и чуждестранни списания и сборници, 5 книги и монографии по полупроводници, прибори и интегрални схеми, 30 научнопопулярни статии, над 60 разработки, които са внедрени в практиката. 
Под ръководството на проф. Касабов бяха създадени и внедрени оригинални полупроводникови прибори и МОС-интегрални схеми, с които бе ускорено развитието и международното утвърждаване на българската микроелектронна промишленост. България разполагаше за времето си с модерна и съвременна технологична и изследователска база и с екип от превъзходни специалисти за разработка и производство на МОС-прибори и интегрални схеми. Нека се знае, че на Световното изложение в Осака, Япония, през 1970 г. нашата страна бе трета след САЩ и Япония, която изложи електронни калкулатори на основата на интегрални схеми!
Професор Касабов е създател на научното направление за МОС ИС-метал-окис-силиций интегрални схеми в България; разработи физичните и технологични основи на силициевите прибори и МОС ИС - дифузионни процеси на примеси в силиций, силициеви слънчеви елементи, МОС-транзистори и интегрални схеми с висока степен на интеграция, МОС-холотрони и др. През последните години от живота си се насочи и към проблеми от областта на сензориката и информатиката.
В края на този кратък очерк ще цитирам оценката на проф. Крум Коленцов от Института по физика на твърдото тяло при БАН за чл.-кор. Йордан Касабов: "От съвместната ни работа съм останал с впечатлението, че той умееше да мисли оригинално и да действа стойностно, благодарение на което постигна забележителни научни резултати, плод на които бяха нови изделия за индустрията, които няма кой да изтрие от Златния фонд на българската приложна и инженерна физика - в полупроводниковата техника и микроелектроника през Двадесетия век"



Славната ботевградска фирма за полупроводникова техника "Микроелектроника" бе  включена в списъка за ликвидация като част от програмата за реализиране на структурната реформа през 1996 г.