Писмо до конгреса

Владимир Божинов, член на Основна първична организация на БСП, с. Локорско

Поводът да изпратя този материал, уважаема редакция, е вашето интервю с Драгомир Стойнев, ДУМА, 19-20 юли 2014 г. Впечатлени сме - и от въпросите, и от коментарите на Стойнев. Не сме безкритични, но от вашата беседа оставаме с впечатлението, че той може да се окаже функционер от нов, проевропейски тип.
Уважаеми делегати на конгреса на БСП, какви трябва да бъдат вашите ценности?
Отговор:
. обикновеният човек от село Локорско е вашата ценност;
. възможността за благоденствие на този човек е вашата ценност;
. диалогът между този човек и Обществото е вашата ценност.
Защо някъде по пътя ценностите избледняха? В състояние ли сте да ги припознаете и издигнете нагоре, до знакови за нашия Конгрес? Това ще ви запита всяко българско село - това е немият въпрос в очите на всеки бедстващ български селянин!
Всички инициативи, които идват отдолу, имат силата да стреснат, защото са чистата, неподправена хорска мъка. Обикновеният социалист може и да не участва във формирането на конкретните политики, но той е този, който ги изпитва на гърба си, особено ако са неприложими! Тогава е логично те, редовите социалисти, заедно с останалите си съселяни да са носители на обратната връзка и да станат носители на партийната информация. Тя не трябва да се спуска само отгоре, а чрез партийните представители по места, като чрез акумулатор, да се зарежда и отдолу! И решенията на малцинството, управляващо Партията, да са следствие от тази информация!
Първичната организация в село Локорско ще анализира социалния климат в населеното място и в резултат на получената информация ще бъде в състояние да съдейства за консенсусни решения между управляващи и опозиция в името на добруването на максимален брой хора от дадена инициатива. Ако успеем да създадем микроконсенсусен модел на поведение в рамките на едно село, опитът ни може да бъде мултиплициран, защото хората от малките населени места, където всеки познава всеки, се умориха да си противостоят. Така да действаме, че мястото ни да не е в стаята за събрания, а сред хората: контакти, диалог, откликване. Трябва да умеем да взимаме страна - тази на потърпевшия, на ощетения, на нуждаещия се, дори да е от друга партия - само така той ще бъде един ден един от нашите.
Интересите на нашето село трябва да ни обединяват и да ни лекуват от партийните ни пристрастия. Ръководството на БСП (малобройно), не трябва да идва до населението (мнозинството), за да пита за сигнали - ние питаме хората, ние предлагаме локалното решение, ние го правим достояние нагоре. Така спомагаме мнозинството да наложи волята си на ръководното малцинство - управляващи или в опозиция.
Ако партията влезе в опозиция, от влака първи ще слязат онези, за които партийната кариера е само и единствено инструмент за лична изгода, за спекула с помощта на държавната и местната власт. Ножицата между бедните пенсионери и новите партийни ръководители ще се позатвори, като бедните няма да станат автоматично по-богати, но ръководителите по върховете и по места ще знаят, че са там за кауза, а не за обогатяване. Изчезването на Държавата бащица като източник на постове и привилегии ще откаже мнозина от партийна активност и мястото им ще бъде заето от работещи партийни функционери; рязко ще нарасне социално-отговорната роля на БСП. Тук именно нашата роля на първична партийна единица е подчертано важна: горе не ще трябва да се досещат, че народът е зле, Централното ръководство именно от нас ще научава за икономическото състояние и социалните нужди на всеки, независимо партиен член или безпартиен е той. Ние ще държим ръка на пулса на хората от селото, района, града - битови проблеми, здравословно състояние и здравно обслужване, трудова заетост и социални контакти - разработена от нас, развивана от нас, една Програма за икономически и социално-устойчив мониторинг отдолу нагоре, ще бъде Паспортът на нашето населено място - и по него трябва да убедим да работят и кметът, и общинарите и членовете на останалите партии.
 БСП ще възвърне водещата си роля много скоро, ако ние, нейните основни представители по места, се превърнем във верни слуги на хората от селото и това ще е видно във всекидневните ни действия, в отношението ни към общоселските проблеми, в умението ни да генерираме изпреварващи инициативи. Отдолу нагоре ще върнем името БСП, когато социумът - селското и градско общество, усетят опора в нас и в нашите адекватни действия.
На критичния за последните времена въпрос: "Кой? Кога? Къде?", можем открито да заявим своето: "Самите ние! Сега! Тук, където сме родени и отрасли!".