Пиянството и агонията на един народ

Никола Статков

Някога Вазов нарече Априлското въстание "Пиянството на един народ... жъден за великото слово на свободата, нетърпелив да понесе кръста си на Голгота. Кажеха ли му: бъди готов да умреш! - черковата даваше попа си, школото даскала си, полето орача си, майката сина си, тайно и полека, народът порасте на неколко века. Българският национален дух никога не се е дигал до такава висота и надали ще се дигне друг път."

Вдигал се е, учителю, може би не в оная призвездна Априлска висота, но се е вдигал. Така е било през Сръбско-българската война (1885 г.), така е било и по време на Балканската война (1912-1913 г.). За съжаление, през турското робство подобните опити са били спорадични и слабички. Тогава е било много силно 

примирението със съдбата

както и преклонението пред поробителя - преклонена главица остра сабя не я сече. Но идват други времена, раждат се големи, исполински личности: Паисий и Раковски, Ботев и Левски, както и други силни мъже; всички умни, решителни, истински родолюбци. Идва и самото Априлско въстание, а след него и Освобождението на България от турско робство, извършено от братска Русия. Настъпва и времето на социализма с неговите добри качества и... недостатъци. Именно недостатъците заедно с "помощта" от Запад и Изток (грубото вмешателство на перестройчика Горбачов в нашите работи) доведоха до историческата промяна на Десети ноември 1989 г. Повечето хора, в това число и аз, вярвахме, че тази промяна ще е за добро, че социализмът ще стане още по-желан от народа. Казвам "още", защото наистина по него време имаше хубавини за българите. Много са, няма да ги изброявам, достатъчно е да кажа, че благодарение на тях страната ни бе класирана на 27-о място в света. Уви, надеждата ни, че отиваме към по-добро, рухна през следващите трийсетина години на "свобода, демокрация и евроатлантически ценности". Едни след други на държавното кормило заставаха люде некомпетентни, егоисти и лъжци, които не милееха за отечеството ни. Те безмилостно унищожаваха материалното и духовното богатство, създадено при социализма. За мое огорчение в това недостойно дело имат пръст и хора, ужким комунисти, нарекли се вече социалисти. У нас се установи 

див, варварски капитализъм

с жестоко класово разслоение, с богатство и сиромашия, с нечовешки морал. Въстана ли народът ни, за да строши ярема, в който го зажеглиха властниците, обещавайки му невиждани хубости и чудесии? Не. Той продремуца и простащината, лицемерието и наглостта, връхлетели го през последните десетина години. Ама министър-председателят наредил да спре проверката на фабрика за спирт, тъй като бил обещал на собственика й да не го закачат! Ама този министър-председател казал, че магаре да предложи, и то ще стане президент; и по липсата на подходящ клепоушко, подредил на поста нищожеството Плевнелиев. Ама същият този управник назначава и уволнява когото си иска и харчи държавните пари, както си ще! Ама-тата са много, но народът не ги вижда, не ги чува. Той не се впечатлява от това, че разни вагабонти стават милионери за дни, че сиромашията завладява все повече хора, че милиони българи напущат страната, защото тук не се живее, макар Бойко да казва обратното: България е перфектна държава, тя е прекрасно място за живеене. Нито дума напреки не се чува, когато Плевнелиев и Борисов обявяват, че Русия е опасност за България, че ние като членове на НАТО ще воюваме с нея. България в НАТО!? Не знаеха ли те, че тази организация е мечът, с който Америка иска да подчини и управлява света? 

Българите не се замислят и за това, че през последните десетина години у нас няма избори. Всичко се урежда, 

подрежда и нагласява в интерес на ГЕРБ

Последните избори за местна власт бяха абсолютно беззаконие: купуване на гласове и фалшификации, насилие и наглост, какво ли не направиха гербаджиите само и само да останат на власт. И то открито, безсрамно. Страшното е, че освен циганите и българите продават гласовете си. На упрека, че го прави, един българин отвърна: "Гладен съм". Ще рече, гладните и неграмотни цигани заедно със сиромасите българи ще решават съдбата на отечеството ни...

Професор Атанас Семов нарече корупцията "същността на властта". Тази същност е повсеместна, всекидневна търговия. Помним как Волен Сидеров хулеше Бойко и ГЕРБ. Помним как най-остро ги критикуваше Красимир Каракачанов. Валери Симеонов бе заявил, че няма да участва в управление, в което е и Бойко Борисов. Е, и? И троицата седнаха край софрата на властта и слушкат ли слушкат заповедите Бойкови. Това се "случи" и с лицата Тома Биков и Антон Тодоров: първият преди време казвал, че мястото на Бойко е в затвора, а вторият написа цяла книга за шайката на Бойко и Цецо. Сега те са 

на зоб във властта 

като нейни усърдни агитпропи. Последният засега търговски случай е с пловдивчанката Дани Каназирева. Създала своя партия, тя водеше люта битка с ГЕРБ. Вече не я води, тъй като бе назначена за областен управител. На слука да й е!... Търговията не подминава никого, стига да допринася полза на управниците. Примерите са доста. Един от тях е направо куриозен. На едно гербаджийско сборище бяха поканени кметовете на Пазарджик и Видин, воювали с тях на изборите. Гостите изглеждаха щастливи и умилени от вниманието...

Днес у нас тържествува демокрацията на страха за хляба. Всеки чиновник, не е ли с ГЕРБ, остава без насъщния, селянинът - без дърва за огрев, без други услуги и благинки, които зависят от кмета. Не се ли държи "правилно", бизнесменът губи бизнеса си. Медиите са хванати за гушите; няма насам, няма натам. Над всичко е едноличната и неограничена власт на вожда. Кралят Слънце бе казал: "Държавата, това съм аз". Нашият юнак може да каже същото. И да добави: аз съм собственик на държавата. И няма да сбърка, защото той прави с нея каквото му хрумне; разполага с парите и богатствата й сякаш са му бащиния.

Всичко това не трогва народа, който е навел глава и мръхти 

като овче стадо през зноен ден

Изпаднал е в апатия, страх и безверие, че не може да направи нещо, за да промени унизителното положение, в което е изпаднал, сам позволил това. Колко прав е Мирабо, като казва, че "Доброволните роби създават повече тирани, отколкото тираните - роби."

Аз пиша често за нещата, които излагам в тази статия, други люде също се обаждат, но кой чете, кой слуша?! Комай не ни вярват хората. Добре, и без това денонощно отправят очи и уши на Запад, па нека разберат какво казват тамошните люде за положението българско. А те казват страшни истини... Според ЦРУ по средата на този век населението ни ще бъде пет милиона и половина души, от които: четири милиона и половина цигани, останалият милион - българи и турци. Подобно е и становището на ООН. Компетентни европейски институции смятат, че в края на века върху територията ни ще живеят два милиона души; излишно е да казвам от каква народност ще бъдат... Българинът не се интересува от тези смразяващи новини. Той е вторачен в две неща: колата и поминъка. Има ли лека кола и поминува ли, без да гладува, добре е, наред е, другото, майната му. Другото е робското положение, в което сам се е докарал, и бъдещето на нацията и държавата, които нямат никакво бъдеще.

Някога, пиян за свобода, готов за своята Голгота, народът ни въстана и удиви света с героизма си. Днес този народ изчезва завинаги.

Непоправим идеалист и наивник, вече в заника на дните си, аз продължавам да храня надеждица, слаба като крилце на пеперуда, че може да ни подмине тая зла участ.

Дано! Ама...