Пиянството на един народ

Ако преди повече от 100 години с тези думи Вазов е описал надеждата си за българите, то използвани днес, вероятно биха били в един много по-различен контекст. И сега продължаваме да сме все така опиянени, но не метафорично от жажда за свобода, а буквално от концентратите, с които се наливаме. Според статистика за 2024 г. от 36 държави в Европа ние сме на пето място по консумация на алкохол. В страната ни всеки човек на възраст над 15 години пие средно 11,2 литра алкохол на година, пък сочат данни от 2020 г. И ако консумацията на спиртни напитки в ЕС е намаляла с половин литър на човек през последното десетилетие, то в това число не влизат българите, защото при нас тенденцията е консумацията да се увеличава.
Алкохолът сякаш е станал наша втора природа и се давим в него все по-упорито. За да избягаме, за да забравим, за да притъпим. Ниска култура или нисък стандарт на живот? И ако някой каже, че това е личен избор, защото все пак продажбата на алкохол е свободно разпространена, то да го употребяваш и да се качваш зад волана, вече не е избор, а престъпление.
Пореден протест се състоя тази седмица на родители на загинали деца на пътя, искащи справедливост за смъртта на 15-годишния Филип. Убиецът на детето беше с отчетени над 2 промила алкохол в кръвта. Трагедия е не само поредният отнет човешки живот от пиян шофьор на пътя, трагедия е, че зад волана не спират да се качват пияни и дрогирани лица, а щетите, които нанасят, никога не могат да бъдат поправени.
Има някакъв сериозен проблем в нашата народопсихология - намираме за нормално да нарушаваме правилата по всевъзможни начини. Ние не обичаме да се подчиняваме на нормите, на доброто, не обичаме да спазваме правила, не обичаме да живеем като нормални и цивилизовани хора. Държим да живеем в една дива реалност, в която се газим по пътищата, насилваме се и се убиваме вкъщи. Очевидно нямаме и примери за морал в обществото, защото известните публични личности също не спират да нарушават правилата и да се чувстват неуязвими.
Преди дни народът се раздели на две покрай постановка в Народния театър. В нея бяхме представени като пияници, а народът ни - като варварски, неграмотен, прост и некъпан. Може би е време да спрем да се обиждаме, а да приемем реалността такава, каквато е и да започнем да си отговаряме на въпросите докога ще си избиваме нещастието на пътя? Докога ще разчитаме на опиати да ни изкарат от тъжната и бедна реалност, в която живеем? Кога ще се престрашим да погледнем истината в очите, без да бягаме от нея, и ще поемем отговорност за живота си? Позволяваме ежедневно да ни мачкат и пред злоупотребите склоняваме глава, за да се напием после и да нанесем необратими щети на някой абсолютно невинен. Докога?