Планетата Байконур

Юрий Снегирьов (Байконур-Москва)

В детството си се гордеех със страната си. 9 май, Гагарин, сълзите на Роднина... Сега остана само празникът на Победата. А и за него се чуват призиви парадът да се отмени - прекалено много грижи създавал на Москва.
Станцията "Мир" я потопиха. Падат космически апарати. В космоса летим с праисторически ракети. А Роднина вече не плаче, тя само почервенява.
Със спорта нещата сигурно ще потръгнат - ето че спечелихме световното по хокей. А с космоса? За да разбера как стоят нещата, тръгнах към Байконур - прочутия руски космодрум на казахстанска земя.
В Байконур има две летища. "Юбилейното" - специално създадено за кацането на "Буран" и "Крайний" - наистина в самия край, зад града Байконур (в превод от казахстански - плодородна степ, а по съветски - град Ленинск). По пътя към космодрума съществува още станция Тюра-там. Тя няма отношение нито към Русия, нито към космоса. Въпреки че през нея минават всички стратегически товари. Там се възвисява джамия и бродят в търсене на правонарушения казахстански милиционери.
Всички улици тук носят имена на герои от космоса. А кафенетата и магазините - на планети и съзвездия. Градът сега живее не най-добрите си времена. Населението е намаляло от 100 до 70 хиляди. Щеше да намалее още повече, но кой чака в Русия безработни инженери, техници и учители, свикнали с достойни заплати? Огромната военна болница я демонтират заради тухлите. Няма кой да лекува. Скоро няма да има и кой да боледува. А на едно от кръстовищата стои паметник: стар парен локомотив с надписа "Космотрансъ". Някога това беше смешно. А сега избелялата боя напомня овехтелите корпуси на Байконур. Нашата гордост.

От грешките се учат

Генералният конструктор Виталий Лопота ми посочи стола: "Сядайте! Знаете ли кой е тропал с юмрук по тази маса? И Корольов, и Мишин, и Глушко...".
Намирам се в Корольов (бившия Калининград, бившите Подлипки). Във фирмата на Корольов, както казват и до днес. А по-точно - в Руската космическа корпорация "Енергия". Отидох там, преди да излетя за Байконур.
Тук могат да се видят всички реални космически апарати на нашите първопроходци. И до днес тук работи прекрасен екип.
- Каним студенти от физическия, Бауман, МАИ - продължава главният.
- Идват ли?
- Идват! Още повече, че работата е интересна. А за да е още по-интересно, ние им даваме апартаменти. Строим направо тук, на свои терени, направо в гората...
Цеховете на "Енергия" трудно могат да бъдат наречени цехове. Това са покрити пространства, на които може и с хеликоптер да се лети. Покрай стените стоят военните ракети. От най-малката - прототип на "ФАУ-2" - от нея Корольов е правил своята Р-1. До съвсем секретна продукция, която и сега плаши евентуалния агресор.
Един от "ядрените щитове" стои разединен - първата и втората степен са една до друга.
- Фомич! Ти все пак ги сложи в цял ръст - моли Лопота. - Че той в две серии не прави впечатление...
- Да ги сложа не е проблем, а кранът как ще минава? Няма да стане!
Бях в цех, където ми взеха фотоапарата, поканиха ме да вляза в шлюз, сложиха ми платнени калцуни, без да се брои снежнобялата престилка и шапчицата. Електрониката не обича синтетиката. И най-малкото електростатично напрежение може да развали всичко. Ущите ми заглъхнаха - налягането тук е повишено. Това е срещу праха. През пролуките въздухът духа оттук. А тук, в залата, която е колкото няколко баскетболни полета, идва филтриран, стерилен въздух. Тук сглобяват... всъщност това е военна тайна.
И докато аз се чувствах все по-горд от нашата космическа история, Виталий Лопота побърза да ме приземи: "А знаете ли защо загина кучето Лайка? Ние не бяхме пресметнали колко топлина ще получава космическият апарат от Слънцето. Температурата започнала да се повишава. Вместо месец Лайка живя само седмица. Но това ни беше за урок и ние започнахме да използваме ламели за охлаждане".
Космонавтиката и по-рано е правила глупави грешки. Но ние упорито вървяхме напред. И постигнахме много. Хареса ми в Лопота това, че той говореше за грешки, направени преди 50 г., като за свои. А от грешките, както се знае, се учим.

Звук или гръм
Отседнах в хотел №3. Хотелите на космодрума нямат имена - само номера. На масата на дежурната рецепционистка имаше пластмасова табелка: "Внимание! Във връзка с изстрелването на космически кораб ще има евакуация".
- А накъде да бягам при евакуация?
- Където искате. Това само според инструкцията трябва да напуснете стаята си. Не се вълнувайте. Тук е толкова безопасно, че чак е скучно. А вие как се казвате? - попита ме камериерката.
Точно в 6 сутринта космонавтите излязоха от корпуса. В ръцете си държаха кутии, свързани чрез син шланг със скафандрите им. Всяка кутия тежеше по 16 кг. Как успяваха да вървят толкова спокойно към държавната комисия? Кратък рапорт. След това - в автобуса. Погледнах емблемата на рейсовете - наши, камазовски. Направени по специална поръчка. Колите тръгнаха. След тях потегли и бронетранспортьор с руски полицаи. Предпазливост? Инструкция!
Останалото сме го виждали - и не един път - по телевизията. "Ключът на старт"... "Продухване", "Запалване"... "Старт!" И от кабината се чува прочутото гагаринско "Поехали!" Кълбове дим и ракетата изчезва в небето. Помня звука, по-точно страшния гръм. Той проникваше право в сърцето.

Национална идея

В нощта преди старта космонавтите, след като изгледаха "Бялото слънце на пустинята", спят. Техниците зареждат ракетата с течен кислород. Журналистите се зареждат с коняк. А аз разговарях с генералния конструктор за съдбините на космонавтиката.
- Китайците ни заливат със стоки за масова употреба. Американците измислят микросхеми. Гърците изобщо нищо не правят и прекрасно си живеят. А какво остава за нас? Водка ли да пием? - попитах го с надежда да го провокирам.
- Космосът е наше, родно, руско! Ето къде трябва да насочим силите си. Ето към това трябва да се стремим! Нима това не е достойно за национална идея? - отговори ми Виталий Лопота.
Когато ни донасят чая, ние вече браздим парсеките във Вселената, постоянно използвайки калкулатора.
- Човек няма какво да прави на Луната - уверява ме Лопота. - Дори и да има суровини там, те ще са толкова скъпи, че по-добре и да не мислим за тях. А я да погледнем бъдещето на нашата Слънчева система!
Погледнахме. Слънцето ще се разшири и ще погълне Меркурий и Венера. Земята ще се превърне в изпечена тухла. Остава Марс, където под 70-сантиметров слой грунт се крие лед. При това на екватора температурата достига 25 градуса. Налягането е слабичко, но ако се адаптираме - може да се живее без скафандри. Не сега. А след милион години. Когато Слънцето се разшири.
- Е, това не е толкова скоро! - въздишам аз.
- Но трябва да се готвим още отсега. Всяко поколение трябва да остави своя стъпка на стълбата. Така ще се изкачим и ще оцелеем в този безмилостен свят, наречен Вселена. Та ние дори не знаем природата на гравитацията... Ще ви открия една тайна. Нашата корпорация възнамерява скоро да направи опит, подобен на "Марс-500". Само че това ще е истински експеримент, а не игра на марсианци. Ние ще изпратим на МКС двама космонавти, които ще са там в условия, максимално близки до реалния полет.
- Година натам, година обратно и там още месец?
- Точно така. Това обаче трябва окончателно да го решим с нашите партньори. Така че това ще бъде най-грандиозният експеримент. Истински полет до Марс, но около Земята.

Кой си е поръчвал влекач до Марс?

Всъщност Русия технически отдавна е готова да изпрати на Марс човек. И не един. Но трудностите на финансирането са по-големи от възможностите ни. Въпреки че, ако вземем всички лимузини от "Рубльовка" и ги дадем за скрап, напълно ще ни стигне не само за Марс, но и за Луната ще остане. Чиновниците обаче мълчат. Страхуват се от нещо.
Ние имаме най-мощната ракета-носител в света - "Енергия". Нашите сметки за полети в цялата Слънчева система са най-точни. Имаме най-издръжливите и опитни космонавти.
А мисълта на генералния ме възпламенява все повече. Не е далеч построяването на космически влекачи. Това е такава дълга конструкция, която се монтира на околоземната орбита. Двигателите й ще са или атомни, или плазмени. Тези влекачи ще теглят шлепове с полезни товари до Луната, Марс, а може би и още по-далеч.
А на Марс ще отидем! Аз съм сигурен в това.