Плитка мисъл

Повече от седем десетилетия след началото на най-страшната война в историята на човечеството един фюрер - не от Берлин, а от Русе, започна кампания за издигане на паметник на българо-немската бойна дружба. Би било страшно, ако началото на акцията умишлено е планирано за деня, в който всички българи, независимо от партийните пристрастия, отдадоха почит на жертвите на Холокоста и на пострадалите от престъпления срещу човечеството.
Днес дясната популистка вълна, заляла Стара и Нова Европа, е в състояние да подмята и да върти като малка лодчица всяка идея, отричаща миналото. Затова на фона на нестихващите в Европа и по света прояви на фашизъм и неофашизъм едва ли има нещо по-опасно от подминаването с лека ръка на подобни явления.
Спи ли държавата? Може би цъка следобедно мачле? Или препрочита "Винету"? И не съзира опасност за... собственото си величие.
В нормална държава с нормално правителство подобно поведение незабавно би било санкционирано с всички законови средства. У нас дали е възможно? Съмнително, като се има предвид, че властта се крепи на съюза между "популистката ГЕРБ и националистическата и ксенофобска "Атака".
Хората имат къса памет. Особено за историята. Когато късата памет е гарнирана с плитка мисъл, преходите продължават твърде дълго, а понякога завършват с агония.