По-добре късно

Деси ВЕЛЕВА

"По-добре късно, отколкото никога" е поговорката, която често цитираме, когато искаме отдалеч да похвалим вече провинил се субект и да му дадем шанс да признае за греха си и да го изкупи. В случая става дума за държавата - онази анонимна структура, която все не се досеща да направи нещо, както трябва, или го прави, когато е късно. Този път тя дава заявка да се поправи по отношение на хилядите българи, които по един или друг начин стават жертва на домашно насилие. 

За много от тях наистина отдавна е настъпил безвъзвратен момент, загуба, която няма как да се поправи. За други обаче все още има надежда, че ще излязат от лапите на безизходицата, отчаянието и съпъстващите ги срам и мълчание. Никой не знае колко са хората, които страдат от физическо и психическо насилие в дома си, от уж най-близките хора. Проблемът често е замитан и пренебрегван, както от институциите, така и от самите жертви, които не виждат изход. 

Е, сега явно идва момент, в който държавата е решила да очерае вратата на спасението и да помогне на страдащите да я видят и излязат през нея. Институциите подготвят амбициозни законодателни промени, които да доведат до реална помощ за нуждаещите се - повече защитени жилища и кризисни центрове, безплатна правна помощ, Национална информационна система и др. 

И тук идват въпросите и съмненията. Не за първи път чуваме за твърди обещания и славолюбиви стремления. Все по-често обаче те не се превръщат в реална практика, защото нещо липсва. Или няма пари, или няма воля за прилагане на записаното, или някой злоупотребява с възможностите. Затова оставаме скептични оптимисти или оптимистични реалисти за бъдещата подкрепа към хората, които страдат в дома си, но обикновено не знаят как да потърсят помощ. Дано този път държавата не ги излъже.