По-силни от парите

Преди по-малко от месец бързо порасналата за годините си моя племенница сподели с доста угрижен за възрастта си вид: "Защо за всичко трябват пари?" Фундаментален въпрос - не само за 5-годишно дете, но и за доста по-зрели хора. Искреното недоумение ме накара да се замисля. Какво да й кажа? Какъв отговор да дам - така, че след време да не се почувства предадена, подведена или излъгана? Оказа се невероятно предизвикателство да обясниш на 5-годишно какво представляват парите, какво можеш и не можеш да си купиш с тях, защо едни имат повече, а на други вечно не достигат. Стана дума и за училището, и за компютърните игри, и за скъпите играчки, и за лъскавите маратонки, и за екскурзията до Дисниленд...
"Той не може да пише буквата Ф, а има по-хубави ролери от моите", не спираше да повтаря племенницата ми. "Искам да имам парички и с тях ще купя..." Последва безкраен списък - с потребни и не толкова вещи. "Той има модерни дънки, но майка му постоянно го бие, а татко му не идва да го взема от градина, защото работи министър..." Дали 5-годишното момиченце осъзна, че в този момент ми помогна с отговорите на най-важния въпрос?
Защо да обяснявам какво се купува с пари? Животът ни учи всеки ден - без предисловия, понякога болезнено и грубо. Дали не е добре да помислим за важните неща, които не се купуват с пари? За обичта и човещината, за благородството, състраданието и милосърдието, за протегнатата ръка и добрата дума... Или да подходим прагматично, като подготвим малките от малки за "голямата игра"?
Японците например разказват на децата си историята на момчето, което имало двама бащи - единият бил богат, а другият - беден. Двамата давали на малчугана противоречиви съвети за живота. Единият казвал: "Не мога да си позволя", а другият учел сина си как да си позволи да има това, което иска. За единия любовта към парите била коренът на злото, а за другия липсата на пари била в основата на всички злини.
Времената се променят. Отговорите, които сме получавали от нашите родители, днес не са общовалидни. Надявам се моята племенница не само да няма проблеми с парите, но и да има възможност на избор - да прецени съветите на кой "баща" да чуе, да разсъждава, да отхвърли една гледна точка и да приеме друга. Да не бъде притисната в ъгъла.
Парите са власт и сила. Деца и възрастни осъзнаваме това, макар и по различен начин. Въпреки кризата и "живота на кредит" нека не пропускаме всеки ден да показваме, че има по-силни от парите. Ние.