По улиците на двойния морал

Камелия БАЗОВА

Заваляха искания за преименуване на български улици от украинското посолство и от родни евроатлантици. В Столичния общински съвет бе внесено предложение за преименуване на площада, през който минава руската посланичка за работа, на "Героите на Украйна".

Защо тогава улицата, на която се намира американското посолство, да не се преименува на "Децата на Югославия" - в памет на жертвите на "хуманните" бомбардировки на САЩ и НАТО със забранени касетъчни бомби с обеднен уран? Тогава бяха ранени и загинаха около 6000 сърби, между които 2000 деца. Защо в Европа не се преименуват улици на името на децата на Донбас - в памет на жертвите на геноцида от страна на нацистките украински групировки, убили за осем години около 15 хиляди руснаци, горили живи хора, между които и българи, изгорили български знамена, нарушавали правата на българи и руснаци, изнасилвали, удушвали бременни жени? И каква е тази демократична Украйна, която желае бързо влизане в ЕС и в която се извършва геноцид над рускоезично население, в която има нацистки групировки и в която се забраняват опозиционни партии и медии?

Да, скърбим за невинните украински граждани, жертви на тази ужасна война, която безспорно осъждаме, защото войната е антихуманно злодеяние. Но тези невинни украински жертви трябва да лежат на съвестта на украинските правителства, вършили геноцид в Донбас, снабдени с американско и западно оръжие и дошли на власт след 2014 г. с американска подкрепа в резултат на организирана от САЩ цветна революция. Тези невинни украински жертви трябва да лежат на съвестта на САЩ, които използват Украйна като трамплин за прокси войната си срещу Русия. Каква е тази странна логика на САЩ и ЕС да искат Путин да спре зловещата братоубийствена война и в същото време да въоръжават Украйна?

Защо няма улици на името на 50-те милиона жертви на западния тероризъм и неоколониализъм след Втората световна война? Защо няма улици, кръстени на Ирак, Либия, Виетнам и т.н.? Защо няма улица на имената на жертвите на американските инквизиции във военните бази в Гуантанамо? Защо няма улица на имената на жертвите на диктаторските режими, подкрепяни от САЩ? Да си спомним за военния преврат в Бразилия след убийството на Кенеди, когато с подкрепата на Вашингтон там дойде на власт жесток полицейски режим. Да си спомним за аналогичните случаи с Пиночет в Чили. Или за Аржентина. Това са все диктаторски латиноамерикански режими от близкото минало, дошли на власт с подкрепата на САЩ, в които господстват американски инвестиции и американски икономически и геополитически интереси. 

Тук някой може би ще възрази: "А улица на името на жертвите на империята на злото СССР?" Ще  цитирам Ноам Чомски - американски социален учен, който казва в книгата си "За западния тероризъм - от Хирошима до дроновете", че западната пропаганда е много усъвършенствана, изключително модерна и никой не може да й противостои. В академичните среди на Америка обаче е известно, че в сравнение с Латинска Америка, в епохата след смъртта на Сталин "Съветският съюз субсидира Източна Европа, така че накрая тя става по-богата от самата Русия и че съветската империя е единствената в историята, в която колониите са по-богати от центъра".

Българската национална памет се отрязва от учебниците ни. Геополитическата ни евроатлантическа политкоректност изтрива от миналото ни страници. Турското робство е било турско присъствие, нямало Баташко клане, Ботев и Левски са едва ли не терористи, а Хвърковатата чета е изхвръкнала съвсем от пособията на децата ни! На чия съвест ще тежат всички тези жертви и как ще се нарече улицата на нашето българско бъдеще?