По-високо знамената!

Д-р Николай АЛЕКСАНДРОВ

През последните 30 години срещу левичарството се изговориха толкова много лъжи, клевети и заблуди, че в един момент лявата идея заприлича на зъл дух с безброй ръце, който иска да лиши човечеството от всичко светло и прекрасно в живота. И нерядко това го пишат хора, които са израсли при социализма и са ползвали всички блага на тази система, а сетне изведнъж ги е обхванала амнезия и параноя... 

Но отвъд всяка нелепа пропаганда остава безспорната истина, че в основата на левите идеали стои не някакъв въображаем "заговор срещу човечеството", а идеята за безкласово общество, в което няма да се позволява на едно недобросъвестно социално малцинство да гради своето щастие върху нещастието на хиляди и милиони. В този смисъл левичарството не е "лоша случайност", нито "грешка на историята" или "конспирация", както твърдят клакьорите на капитализма.

Нищо подобно. 

Левичарството е дете на Френското просвещение и това трябва да се знае, за да не се спекулира с тази тема и да не се тиражират най-различни клевети и заблуди.

Предвестник на левичарството е френско-швейцарският философ Жан-Жак Русо, който излага своите идеи в книгата "За обществения договор" (1762). Именно Русо се опълчва срещу популярната в онези времена теза на Франсоа Волтер, че демокрацията e приложима само сред заможните граждани, тъй като шивачите и обущарите не са дорасли до равнището на демократичните идеали. Влизайки в задочен спор с Волтер, Русо издига идеята за всеобщата демокрация, която се разпространява върху всички членове на обществото, независимо от техния имуществен ценз. В тази връзка мислителят заявява, че ако едни хора са бедни, а други - богати, причината за това не е в "човешката непълноценност" на бедните, а в онова историческо стечение на обстоятелствата, при което едни са имали шанса да се замогнат, а други - не. 

Но самото понятие "левичарство" възниква след Великата френска буржоазна революция, когато онези, които защитават интересите на социалните низини, по някаква случайност се разполагат в лявата половина на френския парламент. В резултат на тази случайност възникват понятията "леви сили" и "левичарство", трайно свързани с идеалите за общество на равенство и братство, в което няма да има хора, унижени и угнетени от социалната несправедливост. 

Впоследствие тези идеали стават базови положения в ученията на социалистите-утописти Анри дьо Сен-Симон, Шарл Фурие и Робърт Оуен, които изобличават хищническата природа на радикалния капитализъм от края на ХVIII и началото на ХIХ в. Утопистите първи започват да пишат за големите социални контрасти на капиталистическото общество и за жестоката експлоатация, която по нищо не се отличава от практиките на средновековния западноевропейски "серваж" (робството).

След социалистите-утописти Карл Маркс и Фридрих Енгелс издигат левичарството на научни коловози и му придават онзи характерен наукообразен вид, в който то съществува и в наши дни. Така от "утопия" левичарството израства до научна доктрина, доказваща, че настъпването на епохата на безкласовото общество е исторически неизбежно, тъй като това е заложено в самия код на човешкия прогрес.

В този смисъл левичарството е закономерен резултат от дълги исторически процеси и акумулиране на идеи на европейския континент. 

Това е истината, която трябва да се знае, за да не вярваме на латерната за лъжи, която не спира да бълва мрак в средствата за масова информация.